3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 26.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 7301/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С. Н. В. е обжалвал чрез адвокат А. М. въззивното решение № 3324 от 12.05.2014 г. по в. гр. д. № 13384/2012 г. на Софийския градски съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1-3 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК, поради което е допустима.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Г. И. В., Н. Б. В. и М. Б. В.-П., които считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-74-105 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 20114/2008 г. на Софийския районен съд, поправено с решение от 14.10.2013 г., в частта, с която е допусната делба на апартамент в [населено място], [улица], с площ от 80 кв. м., ведно с прилежащите таванско помещение № 7 и избено помещение № 5, и 30/560 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел ХІV от кв. 325, при квоти: за Н. Б. В. – 1/12 ид. ч., за М. Б. В. – 1/12 ид. ч. и за С. Н. В. – 5/6 ид. ч., а предявеният от Г. И. В. иск за делба е отхвърлен.
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че имотът е закупен от Н. В., починал през 1966 г., и съпругата му Р. В., починала на 21.01.2008 г., които оставили за наследници по закон две деца: С. – ответник по иска, и Б., починал на 02.03.2008 г. и наследен от ищците: Г. И. В. – съпруга, и Н. Б. В. и М. Б. В.-П. – деца.
На 22.08.1986 г. е съставена разписка, подписана от Б. В., който с подписа си удостоверил, че е получил сумата 2 000 лева от брат си С. В. срещу полагащата му се идеална част от наследствения апартамент, находящ се на [улица], оставен от баща им Н. Г. В. – починал през 1966 г. В документа е посочено също, че останалата полагаща се част Б. В. ще получи след предявяване на иск от негова страна по съдебен ред.
На 05.12.1966 г. с н. а. № 114/1996 г. майката Р. В. продала на сина си С. В. 4/6 ид. ч. от апартамента, като си запазила правото на ползване на продадената идеална част пожизнено и безвъзмездно.
Искът за делба е предявен от наследниците на Б. В. на 16.07.2008 г. В защитата си по същество ответникът С. В. се позовал на разписката от 1986 г. и противопоставил възражение за липса на съсобственост, тъй като от момента, в който уравнил парично дела на брат си, започнал да свои имота и го придобил по давност.
Въззивният съд приел, че разписката, независимо от правното й естество, не удостоверява предаване на владението на притежаваната от Б. В. 1/6 ид. ч., а дори и да се приеме, че същата има характер на предварителен договор за покупко-продажба, за придобиването по давност /ако владението е предадено/ е необходимо десетгодишно владение, докато в случая упражняваната от ответника фактическа власт е от 2000 г., т. е. около 8 години. Съдът приел и, че С. В. не е променил намерението си и не е владял за себе си частта на ищците, доколкото липсват еднозначни и категорични данни такава промяна в намерението му да е намерила външна изява в предприемане на конкретни действия, станали достояние на ищците, респективно на техния наследодател, и които да доказват несъмнено, че отрича техните права. Тъй като поведението на позовалия се на придобивна давност следва да е активно, без да е необходимо другият съсобственик да доказва свое активно поведение по отношение на правата си във вещта, без правно значение е обстоятелството, че Б. В. не е имал претенции към имота. Това изявление може да се свърже само с отказа му да търси обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за ползите, от които е лишен.
Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд за неоснователност на възражението за изтекла в негова полза придобивна давност. Обосновава тезата, че разписката обективира доброволна делба или предварителен договор за делба, а самият факт на подписване на документа сочи начална дата на несмущавано владение, годно да направи владелеца собственик.
Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроси относно предпоставките за придобиване по давност на недвижим имот от сънаследник, които, обобщени от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до следното: необходимо ли е в хипотезата на чл. 79 ЗС да се доказва отблъскване на владението, когато единият от сънаследниците е изплатил дела на другия от сънаследствения имот и може ли съставената за това разписка да послужи като начало на давностното владение.
При обосноваване на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и представя решение № 549/30.12.2010 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК /другото представено решение № 540/10 от 24.02.2011 г. по гр. д. № 1278/2009 г. на ВКС,ІІ-ро г. о., не разкрива сходство с разглеждания случай/. Според него когато владението на сънаследника, претендиращ придобиване на имота по давност, е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т. нар. неформална делба, това поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение, като не е необходимо този сънаследник да демонстрира несъмнено тази промяна на намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота. Разрешението, дадено от въззивния съд, следва да бъде преценено от гледна точка на съответствие с посочената задължителна съдебна практика, както и с постановеното по-късно ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС, което налага касационната жалба да бъде допусната за разглеждане по същество при поддържаното от касатора основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3324 от 12.05.2014 г. по в. гр. д. № 13384/2012 г. на Софийския градски съд.
Указва на касатора да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 40 /четиридесет лв./ лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва след внасяне на държавната такса в срок – за насрочване, или при неизпълнение на указанията – за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: