2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
С., 11.04. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1121/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат В. Г. като процесуален представител на М. Г. Ш., С. М. П., К. Й. Т., Д. С. Д. и Г. С. Д., срещу въззивното решение № 775 от 14.06.2010 г. по в. гр. д. № 835/2009 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Я. Г. Ж. и С. С. Ж. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 778 от 23.03.2009 г. по гр. д. № 7838/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск за ревандикация на реална част от недвижим имот № 1034 по П. на с. о. “М.”,[населено място], с площ 614 кв. м.
По предявения иск за собственост на земеделска земя, възстановена в полза на ищците с решение № 745 от 11.10.2000 г. на поземлената комисия и заповед № 0667 от 07.09.2005 г. на зам. кмета на Община[населено място], ответниците са оспорили предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ. Противопоставили са възражение за нищожност на решението на административния орган поради противоречие с чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ досежно правоимащите лица; твърдение за липса на идентичност между внесения в ТКЗС имот от наследниците на Г. П. Д., починал на 27.11.1948 г., и възстановения имот, и че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на кооперирането му.
Въззивният съд приел, че оспорването на материалноправните предпоставки за реституция по ЗСПЗЗ чрез въвеждане на доводи за материална незаконосъобразност на административния акт с реституционен ефект, е допустима защита, дори в случай като разглеждания, когато ответниците не заявяват свои собствени права върху имота, предмет на ревандикацията – такива по пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ или по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, конкуриращи правата на ищците, а сочат, че владеят имота на основание договор за наем, и са го придобили по давност, започнала да тече от влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г.
По същество съдът приел възраженията за доказани и заключил, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имот, идентичен със спорната реална част от възстановения имот, респективно не съществува право върху същия, което да бъде възстановено на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му.
С оглед данните по делото и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният от касаторите въпрос за допустимите възражения по иск за ревандикация на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, от ответник, който упражнява фактическа власт на основание договор за наем и твърди, че е придобил имота по давност с начало на владението от влизане в сила на ЗСПЗЗ, но не заявява свои права към момента на обобществяването на земята, е определящ изхода на спора.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като разрешеният с представеното решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на ВКС на РБ, V-то г. о., въпрос не е идентичен – то касае конкуренцията на права между реституиран собственик и ползувател, позоваващ се на права по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и допустимите възражения по отношение легитимацията на ползващия се от влязлото в сила решение за възстановяване на земеделски имот.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид липсата на съдебна практика по въпроса.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 775 от 14.06.2010 г. по в. гр. д. № 835/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 39.60 /тридесет и девет лв. и 60 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: