4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 360
София, 13.06.2016 година
В ИМЕТО Н А НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 394/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 347 от 25.07.2014 г. по гр. д. № 360/2012 г. Софийският окръжен съд отхвърлил иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, предявен от Й. М. Н. срещу Л. Ф. П., за сумата 113 966 лева, представляваща обезщетение за подобрения в имот № 001153 по картата на землището на [населено място], Софийска област, с площ от 600 кв. м., като погасен по давност, и уважил насрещния иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, като Й. М. Н. е осъдена да премахне жилищна сграда, гараж, пристройки и строителни съоръжения, с които пречи на Л. Ф. П. да упражнява правото си на собственост върху имота.
Това решение е потвърдено с решение № 1570 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 4612/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Й. М. Н. е подала в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение и иска то да бъде отменено като неправилно.
Ответницата по касация Л. Ф. П. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Въхровният касационен съд, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
Установено е по делото, че имотът по исковата молба е част от земеделска земя, принадлежала на наследодателя на Л. П., на когото е и възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 3302 от 15.06.2005 г. на поземлената комисия [населено място]. Същевременно се е развила и процедура по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и М. З. К. – наследодател на Й. Н., комуто имотът бил предоставен с решение на ИК на ОбНС [населено място] на основание на ПМС № 58/1987 г., заплатил стойността на земята в размер на 949 лева.
С влязло в сила решение по гр. д. № 488/2010 г. на Софийския окръжен съд е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Л. П. срещу наследниците на М. К.: Й. М. Н. – дъщеря и К. Р. К. – преживяла съпруга. Съдът приел, че решението на поземлената комисия е валиден административен акт, произвел конститутивното си действие за възстановяване на собствеността и тъй като с предоставянето на земята по реда на ПМС № 58/1987 г. не се учредява право на ползване по смисъла на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то ответниците нямат противопоставими на ищцата права и издаденият на името на наследодателя им констативен нотариален акт № 110 от 15.02.2007 г. е отменен.
Искът по чл. 72, ал. 1 ЗС е предявен от Й. Н. и К. К. – последната починала на 18.06.2014 г., след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд на 12.06.2014 г., и заместена от процесуалната си правоприемница Й. Н..
Първоинстанционният съд приел, че с предявяването на иска по чл. 108 ЗС на 21.12.2005 г. необезпокояваното до тогава владение на ищците по иска по чл. 72, ал. 1 ЗС е било смутено и от този момент е започнала да тече погасителната давност за вземания за подобрения в чуждия имот. Исковата молба е подадена на 09.04.2012 г., след изтичането на 21.12.2010 г. на предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност. Възражението в този смисъл е основателно и искът за заплащане на подобрения е отхвърлен като погасен по давност.
Въззивният съд се произнесъл по основателността на иска и приел, че имотът е бил предоставен за изпълнение на договорни отношения с АПК, а не за лично ползване по смисъла на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което наследодателят на ищците не е имал качеството „ползвател” и съответно – правото да придобие собствеността по реда на пар. 4а от с. з. Като държател, той е ползвал имота по своеобразно създадени въз основа на ПМС № 58/1987 г. отношения с общината, най-близки по своя облигационен характер до договора за заем за послужване, които не са били годни да го направят владелец, доколкото административният акт няма вещнопрехвърлително действие и такова действие не му се придава и с пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗПСЗЗ. Този извод е мотивиран и с установеното между страните с мотивите към влязлото в сила решение по гр. д. № 488/2010 г. на Софийския окръжен съд. Заповеди № ТС-360 от 19.12.2006 г. и № ТС-18 от 10.01.2007 г. на кмета на общината, постановени в производството по изкупуване на земята, на които евентуално би могло да се основе владението на имота, са обявени по съдебен ред за нищожни, а отмененият с влязлото в сила решение н. а. № 110 от 15.02.2007 г. е констативен, има само удостоверително действие и не може да бъде приет като годно основание за давностно владение. Съдът приел и, че изградените в имота строежи са незаконни, тъй като предмет на одобрения архитектурен проект от 07.06.1990 г. и строително разрешение № 108 от с. д. е стопанска, а не жилищна сграда с гараж и лятна кухня. Изменението на проекта в хода на строителството води до незаконен обект, който въпреки многократните опити не е узаконен, като извод в обратната насока не може да бъде направен от заплатената глоба за незаконното строителство. Собственицата на земята изрично се е противопоставила на узаконяването на изграденото, което няма и характер на търпим строеж, и е поискала неговото премахване, поради което и съгласно Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС незаконното строителство в чуждия имот не следва да се приема за подобрение. По тези съображения въззивният съд намерил иска с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за неоснователен и недоказан и не разгледал възраженията за погасителна давност и за прихващане с насрещно вземане на ответницата, съставляващо обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от 07.06.2007 г. до 07.06.2012 г.
По иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС въззивният съд приел, че незаконните постройки, които нямат характер на търпими строежи и са изградени от държател, водят до трайно променено състояние и пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху имота съгласно неговото предназначение, а фактът на построяването им преди влизане в сила на решението, с което ищцата е призната за собственик на земята, е ирелевантен. По тези съображения съдът заключил, че предявеният като насрещен негаторен иск е ооснователен и доказан.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, озаглавено „допълнение към касационна жалба”, се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по въпросите:
1. следва ли при смърт на един от ищците след приключване на съдебното дирене, съдът да уведоми неговия наследник за правата му и за конституирането му на мястото на починалия ищец, както и да уведоми и ответника за това обстоятелство;
2. в кои случаи съдът следва да признае, че е налице добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС и в кои случаи следва на добросъвестния владелец да се присъдят направените от него подобрения в чуждия имот, който той е владял добросъвестно; следва ли, за да е налице добросъвестно владение, да са налице следните признаци: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещ, и субективен – съзнание, че вещта принадлежи на владелеца, владението да е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, извършено на правно основание, годно да направи владелеца собственик, без същият да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена;
3. какъв стабилитет и сила има мълчаливият отказ на кмета на общината за издаване на удостоверение за търпимост и може ли този отказ да има непререшаемост и стабилитет като съдебното решение; по какъв начин се удостоверява търпимостта на постройките, за които няма нужните строителни книжа и може ли непроизнасянето на кмета да признае постройките за търпими, да има статут на непререшаем и окончателен акт.
Първите два въпроса са относими към иска с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за допустимостта на иска. Основание за това са данните по делото за висящи административни дела по жалби срещу заповедите, постановени в производството по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ: за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността и оценката на земята, както и за изменение на плана на новообразуваните имоти и по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Съгласно пар. 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и установената практика на Върховния касационен съд по приложението му, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС, т. е. да получат сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на направените подобрения. Кръгът на тези лица е очертан в пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с прекратяване на правото им на ползване, което черпят от актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Правото на ползване не се прекратява и може да бъде трансформирано в право на собственост в хипотезите на пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, в производство, уредено в ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение изцяло като административно. Данните за висяща административна процедура по молбата на лицето, претендиращо да има право на изкупуване, налагат въззивното решение служебно да бъде допуснато до касационно обжалване, за да се прецени допустимостта на претенцията за обезщетяване, основана на пар. 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Относим към иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС е последният въпрос и в обобщен вид, съгласно правомощията на ВКС по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, той се свежда до правното значение в производството по такъв иск на удостоверението за търпимост на строеж, съответно на мълчаливия отказ на компетентния административен орган да издаде такъв акт. С оглед данните по делото, налице е поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът е свързан с решеващите изводи на съда и е от значение за точното прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1570 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 4612/2014 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 1 159.66 /хиляда сто петдесет и девет лв. и 66 ст./ и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: