2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 11.11. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3863/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. И., подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивното решение № 118 от 28.04.2015 г. по в. гр. д. N 128/2015 г. на Ловешкия окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК по въпроси относно начина на извършване на делбата.
Ответникът по касация И. С. И. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С решение № 3 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 295/2013 г. на Районния съд [населено място] допуснатите до делба обекти – апартамент, заедно с принадлежащите към него таванско помещение и мазе на стойност 22 100 лева, и гараж на стойност 2 600 лева, са възложени в дял на И. И., който е осъден да заплати на Т. И. сумата 6 175 лева за уравнение на дела й в шестмесечен срок от влизане на решението в сила.
Въззивният съд потвърдил това решение, като препратил съгласно чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Приел, съобразно заключение на назначено по делото вещо лице – архитект, че гаражът, като обект с такова предназначение, е неподеляем. Същият, обаче, не е самостоятелен обект, тъй като още с построяването на сградата е присъединен към мазето по траен начин предвид наличието на единствен вход – този на гаража, но това положение не е намерило отражение в кадастралната карта. Осигуряването на вход за мазето откъм вътрешния коридор предполага преустройство, за което е необходимо разрешение съобразно изискванията на ЗУТ. Като счел за неоснователен довода на съделителката Т. И., че е възможно обособяването на два дяла – апартамент с таванско помещение, и гараж, свързан с мазето, въззивният съд приел за правилно възлагането на съделителя И., за когото приел, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК, както на жилищния обект, така и на гаража. Изложил съображения, че с този начин на извършване на делбата не се нарушава чл. 69, ал. 2 ЗНсл, тъй като И. получава своя дял от стойността на наследствената маса като парична сума.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила следните въпроси: 1. намира ли приложение нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК в случаите на комбинирана съсобственост на неподеляемото жилище, възникнала не само чрез наследяване, но и чрез друг способ – прекратяване на съпружеската имуществена общност чрез смъртта на единия от съпрузите; 2. допустимо ли е прилагането нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на имот, който няма предназначението на жилище съгласно действащата дефиниция за жилище по пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ; 3. при наличие на дялове, равни на броя на участващите в делбеното производство, как следва да се приложи нормата на чл. 69, ал. 2 ЗНсл – чрез получаване от всеки съделител на дял в натура или чрез получаване на всички дялове в натура само от единия съделител и парично уравняване на дяловете на останалите.
С оглед данните по делото настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че определящ изхода на спора е вторият въпрос. Освен жилище, с принадлежащите му таванско и избено помещения, предмет на възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, е и гараж. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид поддържаното от жалбоподателката противоречие на въззивното решение с т. 7 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, според което основно законово изискване за прилагане нормата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ – аналогична на чл. 349, ал. 2 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, е делбеният имот да има характер на жилище и да е неподеляем.
В отговора на касационната жалба съделителят И. поддържа, че е недопустимо касационната инстанция да се произнесе по приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като липсва такова оплакване в подадената от съделителката И. въззивна жалба. Д. е неоснователен, защото, като не е оспорвала правото на преживелия съпруг на приоритетно възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, И. е поддържала, че нормата касае само неподеляем жилищен имот, но не и гараж, получаването на който тя е претендирала като натурално уравнение на дела си.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д. касационно обжалване на въззивното решение № 118 от 28.04.2015 г. по в. гр. д. N 128/2015 г. на Ловешкия окръжен съд.
Указва на жалбоподателката Т. П. И. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 40 /четиридесет лв./ лева и в същия срок да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда, в противен случай жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: