3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 206
София, 10.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 5614/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 437 от 16.01.2014 г. от В. Г. Г. чрез процесуалния представител адв. И. Т. с искане за допълване на определение № 659 от 20.12.2013 г. по настоящето дело в частта му за разноските.
Ответникът по молбата – касаторът [фирма], е депозирал писмен отговор, в който поддържа становище за недопустимост на искането поради неприложимост на чл. 248 ГПК спрямо съдебните определения, както и за неоснователност в хипотезата на недопуснато касационно обжалване и недоказаност претендираните разноски да са извършени. При условията на евентуалност, в случай на уважаване на искането по чл. 248 ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото и възраженията на ответника, намира следното:
С определение № 659 от 20.12.2013 г. по гр. д. № 5614/2013 г. на ВКС, І-во г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № III-60 от 17.05.2013 г. по гр. д. № 330/2013 г. на Бургаския окръжен съд. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] като един от ответниците по предявения иск.
С отговора на жалбата В. Г. Г. – ищец по делото, чрез процесуалния си представител е поискал присъждане на разноски за касационната инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат И. Р. Т. от АК [населено място] в размер на 3 500 лева, като е приложил договор за правна защита и съдействие от 26.07.2013 г.
По така направеното своевременно искане липсва произнасяне в определение № 659 от 20.12.2013 г. по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считан от деня на постановяване на определението, чието допълване се иска. Така същата се явява допустима.
Разгледана по същество, тя е и частично основателна. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника по молбата [фирма] за неприложимост на чл. 248 ГПК и неоснователност на искането за допълване на определението. По реда на чл. 248 ГПК на изменение и допълване подлежат не само решенията на съдилищата, но и определенията, с които приключва делото в съответната инстанция, каквото е и определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, с което не се допуска касационен контрол на въззивното решение. Неоснователно е и възражението за недоказано заплащане на адвокатския хонорар, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие е записано, че сумата е изплатена изцяло при подписването му, а същият служи като разписка по смисъла на т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Основателно е възражението на [фирма] по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че производството е приключило с недопускане на касационната жалба за разглеждане по същество, така че осъществената адвокатска защита се свежда до изготвяне и подаване на отговор по жалбата, възнаграждението в размер на 3 500 лева се явява прекомерно по смисъла на закона и следва да бъде намалено. Изхождайки от приложимите в случая норми на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция преди изменението с ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. /предвид датата на сключване на договора като дата на възникване на задължението за заплащане на адвокатския хонорар/, и при интерес /цена на иска/ от 16 900 лева, настоящият съдебен състав на ВКС, І-во г. о., съобразно постановките на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, преценява, че искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер на 1 200 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 659 от 20.12.2013 г. по гр. д. № 5614/2013 г. на ВКС на РБ, I-во г.о., в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на В. Г. Г. от [населено място], [община], разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 1 200 /хиляда и двеста лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: