4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
София, 02.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 163/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 295 ГПК.
С определение № 122 от 26.02.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 302 от 05.08.2013 г. по в. гр. д. № 232/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд. Жалбоподателите Т. В. М. и Б. Б. М. поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците по касация [фирма] и Я. Г. Й. – трето лице – помагач, не са взели становища по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 05.08.2011 г. по гр. д. № 2/2008 г. на Районния съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от Т. В. М. и Б. Б. М. срещу [фирма] [населено място] иск за ревандикация на силажна яма и на парцел ХХ-21,22 по парцеларния план на [населено място] /неправилно посочено, вместо [населено място]/ с площ 4 947 кв. м., и иск за парично вземане в размер на 10 000 лева, съставляващи обезщетение за ползването на имота от ответното дружество без основание за периода от 13.04.2006 г. до 02.01.2008 г.
Делото е за втори път във Върховния касационен съд, след като с решение № 64 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 869/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е отменено първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който чрез експертно заключение да изясни имоти 21 и 22 от парцел ХХ по парцеларния план на стопанския двор на кои имоти по кадастралната карта съответстват и да прецени дали ответното дружество владее въз основа на договора за покупко-продажба с Я. Й. някои от тези имоти, и съответно дължи ли обезщетение на ищците за лишаване от ползването.
При новото разглеждане на делото, съобразно приетото допълнително заключение на вещото лице, въззивният съд приел, че имоти 21 и 22, включени в парцел ХХ по парцеларния план на стопанския двор на [населено място], попадат в ПИ с идентификационен номер 68789.250.86 от кадастралната карта, а обект на ревандикация според молбата-уточнение на исковата молба, депозирана пред окръжния съд с вх. № 1697 от 28.03.2012 г., е ПИ № 68789.250.85 по кадастралната карта. По отношение на претендирания от тях имот ищците не са доказали правото си на собственост, поради което искът им е неоснователен. Като обусловен от изхода на иска по чл. 108 ЗС, неоснователен е и искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид твърдяното от касаторите противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика – решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV-то г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК назначаването на вещо лице е необходимо, когато за изясняване на някои, възникнали по делото въпроси, са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито съдът няма. Трайната съдебна практика приема, че заключението на експерта не може да съдържа само крайния извод по поставената задача, а трябва да бъде основано на конкретни данни – събрани чрез извършените от вещото лице проучвания, като например оглед на място, проверка на документи, намиращи се у трето за спора лице и др., или предоставени от страните чрез представените от тях доказателствени средства – свидетели, писмени доказателства и др. Приема се също, че за съда не съществува задължението да възприеме безкритично всяко заключение на вещо лице /напр. р. № 191 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 157/2011 г. на ВКС, І-во г. о./. Той го обсъжда и преценява на общо основание заедно с другите доказателства по делото. Израз на тази съдебна практика е и представеното от касаторите решение, според което заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото.
По касационната жалба:
С постановеното при първоначалното разглеждане на делото решение № 64 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 869/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е прието, че както и ищците, така и Г. В. Й. са частни правоприемници на прекратената по силата на пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ ЗК [населено място], но именно ищците /сега касатори/ се легитимират като собственици на силажна яма и имоти 21 и 22 от парцел ХХ по парцеларния план на стопанския двор на същото село въз основа на проведен през 1995 г. търг и договор от 13.06.1997 г., сключен с Общото събрание на Т. в ликвидация; съответно по отношение на тези имоти не е настъпил вещнотранслативният ефект на договора за покупко-продажба по н. а. № 7, том ІІІ, рег. № 4976, дело № 319/11.12.2002 г. между Г. В. Й. и З. Й. Й. като продавачи, и Я. Г. Й., като купувач, нито на договора за доброволна делба, акт № 68, том ІІ от 2006 г. на нотариус рег. № 527, сключен на 11.04.2006 г., с който в дял на Я. Й. са поставени ПИ 68789.250.86 и ПИ 68789.250.85 – последният продаден от Я. Й. с н. а. № 80, том ІІ, вписан под № 71 от 13.04.2006 г., на ответника [фирма]. За неоснователно е прието и възражението за придобиване на имотите от конституирания като трето лице-помагач на ответното дружество Я. Й. въз основа на добросъвестно владение, тъй като е закупил имота на 11.12.2002 г., а се е разпоредил с него в полза на дружеството през 2006 г., т. е. преди изтичане на петгодишния давностен срок.
С решението на ВКС при предходното разглеждане на делото е установено, че придобитият от ищците имот не е нанесен като самостоятелен във влязлата в сила през 2004 г. кадастрална карта, в която е отразен целият парцел ХХ с площ от 10 245 кв. м. като поземлен имот № 68789.250.20 с площ от 10 146 кв.м.; впоследствие въз основа на осъществени от Г. Й. и Я. Й. сделки, със заповед № КД-14-10-300/21.12.2005 г. на СК [населено място] кадастралната карта е изменена и са обособени ПИ 68789.250.85 и ПИ 68789.250.86.
При новото разглеждане на делото със заключение на вещото лице инж. Л. Б. В., назначено съобразно указанията в отменителното решение на ВКС, е установено, че имоти 21 и 22 от парцел ХХ по парцеларния план на стопанския двор на [населено място] съответстват на ПИ 68789.250.86, който на скицата на л. 17 по в. гр. д. № 232/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд е означен с червени щрихи, както и че ПИ 68789.250.85 с площ 1 912 кв. м. – предмет на иска по чл. 108 ЗС, но на който ответникът претендира да е собственик, е идентичен с част от незастроената част на парцел ХХ, включена в собствената на ищците площ от 4 947 кв. м.
Заключението на вещото лице не е обсъдено от въззивния съд, както изисква задължителната съдебна практика, във връзка с доказателствата за площта на закупения от ищците имот – 4 947 кв. м., и констатацията, че тази площ включва и спорния ПИ 68789.250.85. Ако това беше сторено, съдът щеше да достигне до извода, че ПИ 68789.250.85 е част от придобития от ищците имот. Оттук следва и изводът, че когато ответникът [фирма] е закупил имота, е извършено разпореждане с чужда вещ, тъй като продавачът по н. а. № 80/2006 г. не е бил собственик. Неправилен е и смисълът, който въззивният съд е придал на молба вх. № 1697 от 28.03.2012 г. С нея ищците са уточнили обекта на исковата претенция, като са посочили, че това е ПИ 68789.250.85. А след като е установено, че този имот е част от придобитите от тях 4 947 кв. м., то неправилно въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират за собственици на спорния обект.
В обобщение, обжалваното въззивно решение е неправилно в частта по иска за ревандикация и при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК ще бъде отменено. По делото не се налага извършването на съдопроизводствени действия и съгласно чл. 295, ал. 1 ГПК спорът следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като искът бъде уважен, тъй като са налице елементите от фактическия състав на чл. 108 ЗС. Ищците са собственици на спорния имот, който се владее от ответника без основание – тази предпоставка за уважаване на ревандикационния иск следва да се приеме за доказана, тъй като в защитата си по същество ответникът не е въвел довод да не осъществява фактическата власт – конкретните твърдения при оспорване на иска са за това, че ищците не са закупили земя, евентуално, че закупената земя не е индивидуализирана.
Неправилно и подлежащо на отмяна е въззивното решение и в частта по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. За времето от закупуване на имота на 13.04.2006 г. до предявяване на исковата молба на 02.01.2008 г. ответникът дължи на ищците обезщетение в размер на средната пазарна наемна цена за имота, определена от вещото лице инж. Л. В. на 239 лева месечно, или общо 4 940 лева. Тази сума ще бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2008 г. до окончателното й изплащане, след като отхвърлителното решение бъде отменено в посочената част. За разликата над 4 940 до 10 000 лева същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ищците следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 2 500.13 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 302 от 05.08.2013 г. по в. гр. д. № 232/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд и потвърденото с него решение от 05.08.2011 г. по гр. д. № 2/2008 г. на Районния съд [населено място] в частта, с която са отхвърлени иск за ревандикация и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 940 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да предаде на Т. В. М. и Б. Б. М. владението на поземлен имот с идентификатор 68789.250.85 по кадастралната карта на [населено място], [община], съобразно изменението й със заповед № КД-14-10-300/21.12.2005 г. на СК [населено място], както и да им заплати сумата 4 940 /четири хиляди деветстотин и четиридесет лв./ лева, съставляваща обезщетение за ползване на имота без основание за периода от 13.04.2006 г. до 02.01.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2008 г. до окончателното изплащане, и разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 2 500.13 /две хиляди и петстотин лв. и 13 ст./ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 302 от 05.08.2013 г. по в. гр. д. № 232/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 4 940 до 10 000 лева.
Решението е постановено при участието на Я. Г. Й.- трето лице-помагач на [фирма] [населено място].
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: