3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 01.04. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 247/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
К. С. Г. и М. А. Г. са обжалвали въззивното решение № 436 от 21.10.2013 г. по в. гр. д. № 423/2013 г. на Софийския окръжен съд, с което, след частична отмяна на решение № 89/11.05.2011 г. по гр. д. № 538/2010 г. на Ихтиманския районен съд, е разпределено ползването на УПИ І-993 в кв. 29 по плана на [населено място], по съдебно-техническата експертиза на вещото ице инж. Г. на л. 11 от въззивното дело. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Представят съдебна практика.
Ответниците по касация Ц. Г. А. и Н. М. А. считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 и 3 ГПК, към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и е допустима.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
Предмет на спорната съдебна администрация е дворно място, съсобствено между касаторите, от една страна, и ответниците по касация, от друга, при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от страните, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност.
Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г. на ВКС, състав на ІІ-ро г. о. отменил първоначалното въззивно решение и върнал делото за ново разглеждане с указание да се назначи нова техническа експертиза, като вещото лице при изготвяне вариантите за разпределение на ползването да включи в определения дял на всяка от страните изградените постройки без учредено право на строеж и строителни книжа.
При новото разглеждане на делото ползването е разпределено при съобразяване с площта и разположението на законно построените сгради, които попадат в предоставената на всяка от страните незастроена част от поземления имот. Постройките, изградени без учредено право на строеж и строителни книжа, са приравнени на незастроена площ и за ирелевантни са счетени обстоятелствата кой от съсобствениците ги е построил и кой ги владее понастоящем. Същото е прието и за постройката с представено усдостоверение за търпимост. Въззивният съд посочил, че така възприетият начин на ползване не поставя всички незаконно построени сгради в частта на изградилия ги съсобственик, но този вариант е единствената възможност за баланс съобразно правата на страните. Съдът изяснил и това, че няма възможност за пълно зачитане на съществуващото фактическо положение и за ползване от всяка група съсобственици всички построени от нея сгради /законни и незаконни/, а за ползването на законно построените сгради №№ 6 и 7 следва да се осигури достъп за сметка на незаконно построените сгради № 8 или № 11. За да приеме този начин на разпределение на ползването, въззивният съд се съобразил с указанията в отменителното решение на Върховния касационен съд, което отдава значение на незаконно построените сгради само дотолкова, че те следва по възможност да се поставят в частта от имота, която се предоставя на построилия ги и при условие това да не пречи на другия съсобственик, да не нарушава неговите права и да не води до намаляване на неговата част с оглед правата му в съсобствеността. В случая такава възможност не съществува, а евентуалното пълно зачитане на правата на собственост върху незаконните постройки ще доведе до неправомерно накърняване на защитими от закона права на другите съсобственици и намаляване на реално ползваната от тях част под размера, който съответства на дела им в съсобствеността.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. При наличие на сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, върху който са построени и е общ, може ли да се приеме, че съществува етажна собственост и допустимо ли е разпределението на дворното място, ако единственото му предназначение е да обслужва етажната собственост;
2. Може ли решаващият съд при разпределяне на ползването на съсобствено дворно място да не се съобразява с фактическото положение в имота и да дава предписания за бъдещи преустройства на съществуващи сгради и постройки;
3. Ако в едно съсобствено място съществуват хоризонтално построени сгради на отделните съсобственици и те са в режим на етажна собственост, щом като не съществува празно и свободно място освен мястото за тяхното обслужване, допустимо ли е разпределение и на това обслужващо дворно място;
4. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС допустимо ли е съдът да извърши разпределение на ползването по вариант, който не осигурява на страните възможност за реално ползване на определения им дял и допустимо ли е разпределението да се извърши при непълно съотвествие между правата в съсобствеността и предоставената реална част за ползване, за да се осигури удобен начин на ползване и достъп до имота, както и до построените в него сгради, които не са съсобствени на страните;
5. Следва ли съдът при разпределение на ползването на недвижим имот да се съобрази със съществуващите в имота сгради, включително когато някои от тях нямат строителни книжа, но имат постоянен градоустройствен статут и/или представляват търпим строеж по смисъла на пар. 16 от ПЗР на ЗУТ и не подлежат на премахване и да разпредели само незастроената площ;
6. Как следва да се определи размерът на дяловете на страните върху съсобствено дворно място, което представлява обща част, обслужваща етажната собственост – съобразно правилото на чл. 40 ЗС или съобразно документите за собственост.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че по първия, третия и шестия въпроси касационно обжалване не може да се допусне. Тези въпроси са насочени към реда, по който следва да се разреши възникналият спор по използването на съсобственото между страните дворно място – по чл. 32 ЗС или по чл. 37 и сл. ЗС. След като с отменителното решение по гр. д. № 509/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., при предходното разглеждане на делото касационната инстанция е разгледала спора по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС и е определила правата на страните в съсобствената вещ съобразно представените от тях нотариални актове за собственост, а не по правилото на чл. 40 ЗС, то следва, че споровете, повдигнати с тези въпроси, са преклудирани и не могат да бъдат заявявани при повторното касационно обжалване.
Въпросът допустимо ли в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът по повод разпределяне на ползването да дава предписания за преустройства на съществуващи сгради и постройки, е от значение за делото, защото е свързан с решаващите изводи на съда и е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно е налице противоречие между обжалваното решение по този въпрос и решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което при разпределяне на ползването на съсобствен имот не могат да се предписват никакви промени в имота, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите въпроси следва да се обсъдят при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 436 от 21.10.2013 г. по в. гр. д. № 423/2013 г. на Софийския окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 /тридесет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: