3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 31.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 260/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Б. М. С., Д. Я. С. и В. Я. С. са подали касационна жалба срещу въззивното решение № 594 от 16.12.2011 г. по гр. д. № 800/2011 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която са осъдени да заплатят на В. М. Й. 397 920 лева, съставляващи увеличената стойност на имота вследствие извършени подобрения, ведно със законната лихва от 29.12.2009 г. до окончателното изплащане, както и държавна такса в размер на 15 916 лева, а в останалата част за разликата до 530 082 лева претенцията е отхвърлена; до заплащане на подобренията на ответника е признато правото да задържи имота.
В. М. Й. е обжалвал същото въззивно решение в частта, с която е признато за установено, че ищците са собственици на дворно място, съставляващо имот пл. № 1944 от кв. 138 по плана на [населено място], с идентификатор 37798.507.84 по кадастрална карта, с всички подобрения в него, и ответникът е осъден да предаде на собствениците владението на имота.
Касационни жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към тях са приложени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са допустими.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд приел, че ответникът В. Й. не е придобил собствеността върху имота по исковата молба по силата на покупко-продажба, сключена с н. а. № 198 от 04.04.2003 г., по съображения, че праводателката му Д. Д., както и нейните праводатели – продавачите по н. а. № 176 от 17.02.2003 г. Р. и Пролет Б., не са били собственици. Сделките, макар да не са нищожни, не са произвели вещнопрехвърлителен ефект, тъй като е продаден чужд имот – собственост на ищците по силата на н. а. № 191/1987 г. и наследствено правоприемство. Това е така, защото разпореждането с н. а. № 156 от 31.01.2000 г. от името на ищците чрез пълномощник М. С. П., в полза на Р. Ем. Б., е документ с неверно съдържание – копието от него не кореспондира с акта под същия номер в актовата книга на службата по вписванията в [населено място], а касае други лица и имот; оригинал от този нотариален акт не съществува, не е доказано наличие на пълномощно за сключване на сделка. Такава не е осъществена поради липса на съгласие на продавачите и н. а. № 156/2000 г. не е породил правни последици.
Същевременно съдът взел предвид, че е налице годно правно основание – н. а. № 198/2003 г., като предписаната от закона форма не е била опорочена, ответникът е завладял имота без да знае, че праводателката му не е собственик и затова има качеството на добросъвестен владелец. В случая, обаче, владението му е обезпокоено още през м. юни 2007 г., когато е образувано досъдебно производство № 244/2007 г. на Районната прокуратура [населено място] по жалба на ищцата Б. С. за установяване кой е упълномощил М. П., като ответникът е разпитан и е дал обяснения относно придобиването на имота. Наказателното производство по повод оспорената му собственост по н. а. № 198/2003 г. е смутило владението, осъществявано от ответника и той не е придобил имота по давност в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
По заявеното чрез възражение искане за присъждане стойността на извършени подобрения, дължими при евентуално уважаване на иска за ревандикация с цел признаване право на задържане на имота, въззивният съд приел, че пазарната стойност към момента на постановяване на решението на ремонтираните полумасивна лятна кухня и стопанска постройка е 6 580 лева, а пазарната цена на останалите подобрения е 404 500 лева. Ответникът е извършил подобренията в качеството на добросъвестен владелец и затова му се дължи сумата 397 920 лева, с която се е увеличила стойността на имота.
Като съобрази данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че касационната жалба, подадена от ищците, следва да бъде допусната за разглеждане по същество по процесуалноправния въпрос: допустимо ли е това решение, с което ищецът по иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот се осъжда да заплати на ответника по този иск подобрения в имота, претендирани под формата на възражение с оглед упражняване правото на задържане на имота при евентуално уважаване на иска. Според разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.
Касационната жалба, подадена от ответника по иска, също следва да бъде допусната за разглеждане по същество. Предвид частта от жалбата, съдържаща изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и представеното отделно такова, касационното обжалване следва да се допусне по въпроса, формулиран с оглед правомощията на касационната инстанция по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: счита ли се владението на недвижим имот смутено, а придобивната давност – прекъсната, с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота с твърдение за извършено престъпление във връзка с придобиването на имота. Въпросът е определящ за изхода на спора за собственост и е от значение за точното прилагане на закона, а разрешаването му е в зависимост от конкретните данни по делото. Затова касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 594 от 16.12.2011 г. по гр. д. № 800/2011 г. на Врачанския окръжен съд.
Указва на касаторите Б. М. С., Д. Я. С. и В. Я. С. в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване общо в размер на 194.16 /сто деветдесет и четири лв. и 16 ст./ лева, а на касатора В. М. Й. – в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 194.16 /сто деветдесет и четири лв. и 16 ст./ лева, и в същия срок да представят квитанции за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: