3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София, 31.07. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 489/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 303 от 20.10.2011 г. по гр. д. № 1866/2010 г. Радомирският районен съд отменил дарственото разпореждане, извършено с н. а. № 184/1995 г., от Б. Г. П., до размера на запазената част на Л. Г. Б. и Б. Г. М. от 4/9 ид. ч. /или по 2/9 ид. ч. за всяка/, и допуснал делба на УПИ ІІ-31 от кв. 5 по плана на [населено място], ведно с двуетажната жилищна сграда със застроена площ 62 кв. м., между съделители и при квоти: Л. Г. Б. и Б. Г. М. – по 2/9 ид. ч. и Г. А. М. – 5/9 ид. ч.
С решение № 68 от 20.02.2012 г. по в. гр. д. № 1037/2011 г. на Пернишкия окръжен съд това решение е отменено относно дяловете на съделителите и е поставено делбата да се извърши при квоти по 5/18 ид. ч. за Л. Г. Б. и Б. Г. М. и 8/18 ид. ч. за Г. Ал. М.; в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответницата по иска Г. А. М., която поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация – ищци по делото, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Съделителите са наследници по закон на съпрузите Г. З. П. и Б. Г. З., придобили застроения недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност. Ищците Л. Г. Б. и Б. Г. М. са дъщери на общите наследодатели, а ответницата Г. Ал. М. – сега касатор, е дъщеря на А. Г. З. – пряк низходящ на наследодателите. Въззивният съд приел, че като дарила с н. а. № 184/1995 г. 1/2 ид. ч. от делбения имот /колкото притежава съгласно разпоредбите на СК от 1968 /отм./ и ЗН след смъртта на съпруга си, починал на 16.06.1978 г./ на внучката си Г. Ал. М., Б. Г. З. /П./ – починала на 02.04.2010 г., е накърнила запазената част на останалите си наследници по закон, и с оглед намаляването на дарственото разпореждане от първоинстанционния съд, допуснал делбата при посочените в диспозитива на обжалваното решение квоти.
П. от ответницата по иска възражение за придобиване на имота по давност, е прието за неоснователно, след подробен анализ на събраните гласни доказателства, като показанията на свидетеля В. Д. Б. – съпруг на ищцата Л. Б., са преценени съобразно изискванията на чл. 172 ГПК. С оглед свидетелските показания, при липса на писмено доказателство за вписване на имота на името на жалбоподателката, което да послужи за начало на давностно владение за период повече от 10 години, и предвид наследствения характер на спорния имот, въззивният съд заключил, че претендиращата изключителна собственост съделителка е владелец на собствената си идеална част, придобита по наследство, и ползвател на частите на останалите наследници, при което основателността на иска за делба е доказана.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че Пернишкият окръжен съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При обосноваването на процесуалноправния въпрос е посочено, че съдът е следвало да обсъди и анализира всички доказателства по делото, доводите на страните, да се отнесе критично към доказателствения материал; че необсъждането на факти и доказателства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуални правила, което води до отмяна на обжалваното решение. Като материалноправен въпрос е посочено, че окръжният съд е постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 79 ЗС. В подкрепа на основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК са цитирани решения на отделни състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само е посочено, но не е развито и обосновано.
При това изложение на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Според разясненията в задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос съставлява оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения при обсъждане на доказателствата по делото, което е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК и има отношение към правилността на решението, но тя не е предмет на проверката по допускане на касационното обжалване. Затова и недопустимо е извършването на съпоставка на обжалваното решение с цитираната в касационната жалба практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, във връзка с обсъждането и съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран конкретен въпрос, свързан с приложението на института на придобивната давност по настоящото дело. Д., че Пернишкият окръжен съд е постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 79 ЗС, без да е свързан със спецификата на разглеждания спор, не е достатъчен, за да се допусне касационно обжалване, защото приложението на съответната правна норма е с оглед обстоятелствата по конкретния случай. Цитираните в касационната жалба решения на състави на Върховния съд, І-во г. о., са неотносими към хипотезата, пред която страните са изправени – р. № 891 от 03.04.1970 г. по гр. д. № 317/1970 г. е по приложението на чл. 31, ал. 2 и чл. 93 ЗС; решение № 1369 от 18.04.1982 г. по гр. д. № 4390/1982 г. е по предявени претенции по сметки във втората фаза на делбено производство.
При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на по 300 лева, представляващи платено възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 06.04.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 68 от 20.02.2012 г. по в. гр. д. № 1037/2011 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. А. М. да заплати на Л. Г. Б. и на Б. Г. М. по 300 /триста лв./ лева, съставляващи разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: