2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 18.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 202/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С определение № 71 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 1178/2011 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., оставил без разглеждане подадената от Народно читалище „Пробуда-Ш.” [населено място] касационна жалба срещу въззивното решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 591/2011 г. на Великотърновския окръжен съд и прекратил производството по делото.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касатора с искане то да бъде отменено като неправилно по подробно изложени съображения.
Ответникът по частната жалба Общината [населено място] не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предмет на касация е въззивно решение, с което е потвърдено решение № 188 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 1952/2010 г. на Великотърновския районен съд, с което е признато за установено, че ищецът – сега касатор, е носител на 156/227 ид. ч. от правото на собственост на УПИ VІІ-83 от кв. 23 по плана на [населено място], а за останалите 71/256 ид. ч. /поправени с решение от 14.03.2011 г. по чл. 247 ГПК на 71/227 ид. ч./ искът е отхвърлен, и са присъдени разноски.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ и с оглед датата на подаване на касационната жалба и данъчната оценка на терена, която е 4 377.60 лева – т. е. под 5 000 лева.
Определението е правилно и следва да се остави в сила.
Правилно съставът на Върховния касационен съд, І-во г. о., е приел, че на основание пар. 25 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата/ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Касационната жалба е постъпила в деловодството на окръжния съд на 05.10.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на ГПК от 21.12.2010 г., и приложима за нея е новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Правилно е и становището, че релевантна в случая е цената на терена, предмет на иска за собственост, в подкрепа на което се добяват и следните съображения:
Исковата молба съдържа искане за признаване правото на собственост върху УПИ VІІ-83 от кв. 23 по плана на [населено място] като съвкупност от земя и сграда и затова ищецът е внесъл държавна такса както върху стойността на терена /л. 26 от първоинстанционното дело/, така и на сградата /л. 36 от същото дело/. П. решение обаче не обхваща целия спорен предмет, като съдът се е произнесъл само по собствеността на земята, както в диспозитива, така и в мотивите на акта. Но тъй срокът по чл. 250 ГПК относно неразрешената част от иска е изтекъл на 08.04.2011 г. /при редовно връчено съобщение за първоинстанционното решение на 08.03.2011 г./, а ищецът не е подал молба за постановяване на допълнително решение, то висящността на делото относно тази част е прекратена. Счита се, че същата не е предмет на делото и цената на сградата не може да бъде взета предвид при произнасяне по допустимостта на касационното обжалване съобразно критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК. Затова и данъчната оценка на сградата, която според удостоверението от 07.06.2010 г. възлиза на 18 591.43 лева, не обосновава извод, различен от приетия с обжалваното определение. Отделно от това становището в частната жалба, че следва да се вземе предвид данъчната оценка на целия имот, противоречи на изразеното в отговора, подаден във връзка с насрещната въззивна жалба на общината и приложен на л. 24 от въззивното дело, в който е записано, че сградите в процесното дворно място не са предмет на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 71 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 1178/2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: