2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 18.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 214/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. Ш. С., В. Ш. С. и П. С. Ш. чрез адвокат Н. Д. Т., с искане за изменение на определение № 115 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 164/2012 г. на Върховния касационен съд, ІІ-ро г. о., в частта за разноските.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С посоченото определение без разглеждане е оставена касационната жалба, подадена от С. Ш. С., В. Ш. С. и П. С. Ш., срещу въззивното решение № 1226 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 1195/2011 г. на Варненския окръжен съд, същата е върната на касаторите и производството по делото е прекратено, а в полза на ответницата по жалбата П. Г. П. са присъдени разноски за касационното производство в размер на 1 302 лева.
К. са подали частна жалба срещу това определение, в която сочат, че не са доволни от съдебния акт само в частта за присъдените разноски и искат той да бъде изменен, като разноските бъдат намалени до един справедлив размер, съобразен с разпоредбата на закона и с положения от адвоката труд.
Така подадената частна жалба по същността си съставлява искане за изменение на определението в частта за разноските, което в останалата част – по допустимостта на касационното обжалване, е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските /разпоредбата е приложима и в случай като разглеждания, когато постановеният по делото съдебен акт е определение/. С това правомощие съдът разполага, когато е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. Молбата се разглежда от съда, постановил съдебния акт, като изключение от правилото, че след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени – чл. 246 ГПК. Ето защо настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че искането за изменение на определението, постановено от тричленния състав на ВКС, не може да се разгледа по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което образуваното пред него производство следва да се прекрати. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в глава осма на ГПК /от 2007 г./ «Такси и разноски» няма правило, аналогично на чл. 70 ГПК /отм./, според което решението на съда относно разноските можеше да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. С отпадането на възможността за отделно обжалване на решението в частта за разноските остава само един процесуален ред за защита – този по чл. 248 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 214/2012 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
ИЗПРАЩА делото на Върховния касационен съд на РБ, ІІ-ро г. о., за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК на частната жалба, подадена от С. Ш. С., В. Ш. С. и П. С. Ш. чрез адвокат Н. Д. Т., срещу определение № 115 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 164/2012 г. на Върховния касационен съд, ІІ-ро г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: