О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№200
С., 09.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.02.2015 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЗЛАТКА РУСЕВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 764/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№129435/26.10.2015г.,подадена от И. Г. Д.,В. П. Л. и Р. П. Д.-А.,чрез пълномощника им адвокат А. М.,против решение №5978/07.08.2014г. на Софийски градски съд,гражданска колегия,въззивно отделение,ІV-Г състав,постановено по гр.д.№5797/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №І-43-163 от 29.03.2013г.,постановено по гр.д.№46616/2009г. по описа на Софийски районен съд,43 състав-за отхвърляне на предявените от И. Г. Д.,Р. П. Д.-А. и В. П. Л.,срещу [фирма],С.,активно субективно съединени искове,с правна квалификация чл.124,ал.1 ГПК,за признаване за установено,че ищците са титуляри на правото на собственост с обект:недвижим имот,представляващ УПИ І-819 в кв.8 по плана на [населено място],местност Н.”О. и съседни жилищни територии”,с площ 2209кв.м,при граници:от три страни улица,тупик и имот 836-за обществено жилищно строителство и озеленяване,въз основа на покупко-продажба,наследяване и придаване по регулация,като неоснователни.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],С.,чрез пълномощника си адвокат М. П.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
В писмения си отговор на касационната жалба,третото лице помагач [фирма],С.,чрез пълномощника си адвокат Н. Л.,моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице основанията по член 280,ал.1 ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, доказателствената тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че праводателят им е притежавал правото на собственост върху процесния имот, както се твърди в исковата молба на основание покупко-продажба от 03.09.1898год., по наследство от наследодателя на ищците П. М. Д. и по регулация, като освен крепостен акт №611/1898год. за покупка на нива в землището на [населено място], м.”Ш.”, с пространство от 6,2 дка са приложени и констативен нот. акт №135/1995год. за собственост по наследство и делба и възстановено право на собственост върху нива, находяща се в землището на кв.В., С., м.”Ш.”, съставляваща урегулиран имот пл.№819, кв.8, по плана на [населено място], м. „Н. О.”, с площ от 2780 кв.м. и нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация за още 100 кв.м. и 630 кв.м., придаваеми от общинско място, които са оспорени от ответника, че не установяват настъпилите предпоставките посочени в тях за придобиване на собственост на основание наследяване, делба, възстановяване на собствеността и придаването по регулация. В тази връзка ищците са тези, които след като се позовават на това, че техният праводател П. М. Д. е бил собственик на нива от 3095 кв.м., находяща са в С.-В.-В., м.”Ш.”, при съседи: Д. М.,Г. Б.,Й. К. и К., придобита по наследство от М. М. Н. и делба, съгласно протокол от 11.03.1947год. по ч. гр.дело №65/40год. и договор за делба от 29.07.1947год., и който имот е одържавен по реда на ЗОЕГПНС по преписка №9042/1948год., за което е съставен и А. от 05.08.1949год., следва да докажат чрез провеждане на главно доказване за формиране на сигурно убеждение в съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото им на собственост факти, което следва да бъде и пълно,както и че са настъпили предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗВСВОНИ и по силата на закона е възстановена собствеността на ищците, като наследници на П. М. Д..Съдът е отбелязъл,че ответникът, може да проведе насрещно доказване и то непълно доказване, което има за предмет установяване на такива факти, които изключват възможността за осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността и надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване,и също така следва да се съобрази и изложеното в ТР№11/21.03.2013год. по т.дело №11/2012 на ОСГК на ВКС, че нот. акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, като при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК.Като се е позовал на разпоредбата на член 1,ал.1 ЗВСОНИ,съдът в тази връзка е посочил,че за да е основателен и доказан предявеният иск, ищците следва да докажат, както твърдят, че наследодателят им П. М. Д. е бил собственик след извършена покупко-продажба, наследяване и делба през 1947год. и към момента на ЗОЕГПНС на нива, посочена в акта за държавна собственост, като нива с площ от 3 095 кв. м., находяща се в землището на [населено място]-В., м. „Ш.“, при описани съседи, и след като този имот е одържавен, същият към момента на реституцията и действието на ЗВСВОНИ съвпада с имота, който се сочи за възстановен, посочен в нот.акт от 1995год. като нива, находяща се в землището на[жк], С., м. „Ш.“, съставляваща имот с пл. № 819 с площ по скица от 2 780 кв. м., кв. 8 и улица, по плана на [населено място], м. Н. „О.“ или че е налице идентичност между притежавания, одържавения и претендирания имот.Съдът е приел,че независимо от дадената възможност за това, както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство, включително и с оглед на приетите писмени доказателства и съдебно-технически експертизи, не се установява по делото, че имотът на наследодателя на ищците-нива от 3095 кв.м., в м. „Ш.“ при посочени съседи и за който не съществуват данни в съществуващите планове и разписни книги към същите, идентичен с част от бивш имот №1015, е идентичен с имота посочен като възстановен в нот. акт от 1995год.- имот пл.№819 с площ по скица от 2 780 кв. м., кв. 8 и улица, по плана на [населено място], м. Н. „О.“ и към който по регулация в последствие са придадени части от съседни имоти и е обособен УПИ І-819, кв.8, по плана на Н. О.,С.. Напротив,приел е за установено по делото,от приетите технически експертизи, че именно получената в дял от съделителя Д. М. М.., а не на наследодателят на ищците П. М. Д., нива в същата местност Ш.-като дял ІІ, т.7 от протокол от 27.02.1946год. на Софийски Околийски съд за делба-част от 1 509,50кв.м., е отчуждена със заповед №3293/17.06.1955год., като част от имот с пл.№1015 и е създаден парцел І-за Д. С. и отчуждената част, попада в границите на възстановения на ищците имот с пл.№819 и е отразена от вещото лице на скица за припокриване/стр.370 по делото на СРС/ по цифрите 3-4-5-6-7-3, както и че възстановената на праводателите на ответника- собственост на Г.,И. и Н. Б. и наследници на Ал.С.-част от имот с пл.271- 13 290 кв.м. след отмяна на отчуждаването от 630 кв.м., част от имот с пл.№836 се припокрива с част от УПИ І-819 на ищците.Съдът е стигнал до извода,че е опровергана констатацията в нот. акт №135/1995год. , че наследодателят на ищците е собственик на основание наследство, делба и възстановено право на собственост на описания в нот. акт имот като нива, находяща се в землището на кв.В., С., м.Ш., съставляваща урегулиран имот пл.№819, кв.8 и улица по плана на [населено място], м. Н. О., с площ от 2 780кв.м. ,след като не се установява притежавания от наследодателя на ищците имот- нива в м. Ш. от 3095кв.м., при посочени съседи в протокол за делба от 29.07.1947год., одържавен по ЗОЕГПНС като нива от 3095кв.м.с посочени съседи ,да е идентичен с имот пл.№819, кв 8, м. Ш. от 2 780кв.м., м Н. О..Съдът е намерил за неоснователно възражението във въззивната жалба на ищците, че не било съобразено, че в протокол от 11.03.1947год. за делба, съделителите са се съгласили п.4 на дял V от непокритите имоти да се прибави съм дял ІІІ-на П. М. и З. В., но който, съобразно протокол от 27.02.1946год. за делба/стр.180, СРС/ се отнася до съвсем друг имот, описан като част от ливада в местн.М. от 2 272кв.м.Съобразно заключенията на техническата експертиза се установява, че в имот пл.№819 попада, както отчуждения от Д. М. М. имот от 1 509,50кв.м. със заповед №3293/17.06.1955год., като част от имот с пл.№1015 и част от отчуждената и възстановена след отмяна на отчуждаването част от 630 кв.м. от имота на праводателите на ответника- Г. И. и Н. Б. и наследници на Ал.С.-част от имот с пл.271- 13 290 кв.м. след отмяна на отчуждаването от имот с пл.№836, но не и нивата, която е притежавал П. М., в последствие одържавена по ЗОЕГПНС.Съдът е посочил,че по реда на ЗВСОНИ собствеността се възстановява по силата на закона, но само ако са налице всички законови предпоставки за това, основната от които е наличието на право на собственост в полза на наследодателя на ищците П. М. Д. върху имота, включен в границите на сегашния имот с пл.819, послужил като кадастрална основа на процесния УПИ І-819 и което не е установено по делото,а след като не се установява основният имот пл.№819, възстановен на наследодателя на ищците, да е негова собственост по силата на наследяване, делба и реституция, без значение е придаването по регулация към същия на съседни имоти и извършването на компенсация с придаваеми части,поради което е стигнал до извода,че предявеният иск за признаване на ищците за собственици на процесния имот е неоснователен.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси,а именно/цитирам/:
„1.Следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните,като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на отделен изолиран факт?”
Като се посочва,че съдът не е изложил мотиви относно появилото се несъответствие между отчуждаването на имота по ЗОЕГПНС,последващия протокол за оценка на места ,подлежащи на отчуждаване по З. през 1955,който въпрос е според касаторите е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС-решение по гр.д.№761/2010г. по описа на ВКС,ІVго.
К. съд намира,че постановеното с решаващите мотиви е в съответствие със задължителната практика на ВКС,изискваща от съда при постановяване на решението да обсъди всички доказателства по делото,доводи и възражения на страните,както и да направи оценка поотделно и в цялост на тези доказателства.Видно от изложеното по-горе,възприето с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,този факт,с който касаторите свързват формулирания правен въпрос,е взет предвид и преценяван, във връзка с констатираната липса на идентичност на имота на притежаван от наследодателя на ищците и имота посочен като възстановен в нотариален акт от 1995г.,като своята преценка съдът е основал и на данните по приетите по делото технически експертизи,проследяващи статута на имотите,включително процесния ,във времето- от придобиването им,при отчуждаването им и при настъпилата впоследствие реституция на същите.
В точка втора от изложението си касаторите твърдят,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика ва ВКС-Тълкувателно решение №11/2012г. на ОСГК на ВКС,по процесуалноправния въпрос/цитирам/:
„При предявяване на положителен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК при което ищеца се легитимира с констативен нотариален акт,издаден по реда на чл.537,чия е доказателствената тежест за установяване правото на собственост ако ответника оспорва представения документ за собственост.”
Съгласно приетото с Тълкувателно решение №11/2012г. на ОСГК на ВКС,при оспорване на признато с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна,без да намира приложение редът на чл.193 ГПК.Видно от съдържанието на изложеното с решаващите мотиви,именно в резултат на оспорването от страна на ответното дружество на констативния нотариален акт,легитимиращ ищците като собственици на процесния имот,след като изрично е отразено в същите как следва да се разпредели доказателствената тежест за страните при това оспорване,включително съобразно с ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС,на която съдът се е позовал,последният е обусловил правните си изводи,след преценка на доказателствата по делото,сочени от ответника, във връзка с направеното оспорване на акта,поради което приетото от съда разрешение на този правен въпрос е в съответствие в цитираното тълкувателно решение.
По отношение на посочените в тази точка от изложението на касаторите подвъпроси,същите не са относими към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като не са обусловили правните изводи съда.Същото се отнася и до формулирания в точка трето римско от изложението въпрос,относно предвиденото изключение от проведеният разграничителен критерии между държавна и общинска собственост в параграф 7 ал.1,т.3 от ПЗР на З.,за който се твърди че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК.
В края на изложението си касаторите заявяват/цитирам/:
„Съображения за служебно допускане на решението до касационно обжалване поради частична недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост.
Навеждаме субсидиарен довод за недопустимост на съдебното решение като служебно основание за достъп до касация.
Считаме,че предявеният иск по отношение на целия УПИ І-819,кв.8,м.Н.”О.”,гр.С. е предявен при липса на правен интерес,поради което е недопустим.”
Обжалваното въззивно решение е постановено,в производство по разрешен правен спор,повдигнат от ищците,настоящи касатори,с което последните са заявили искането си пред съда за признаване за установено по отношение на ответното дружество,че са собственици на описания в исковата им молба недвижим имот,т.е. предявен е положителен установителен иск.Тази претенция ищците са поддържали,без впоследствие да е било искано уточняване или изменение в хода на производството по делото.Д. начало в гражданския процес се проявява в това,че участникът в правен спор сам определя кога,доколко и какъв обем защита търси.Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретни обстоятелства,в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди,че се засяга правната му сфера.Правен интерес от търсената защита,която в случая ищците-настоящи касатори, сами са определили,а именно с предявяването на положителен установителен иск за собственост на описания в исковата молба недвижим имот, е налице,когато ответникът оспорва претендираното от ищеца право.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5978/07.08.2015г. на Софийски градски съд,гражданска колегия,въззивно отделение,ІV-Г състав,постановено по гр.д.№5797/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТНО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: