София, 29.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на …………………………………………………………….
май две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 71/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат В от АК гр. В. като пълномощник на Х. Х. Д. срещу въззивното решение № 297 от 03.06.2008 г. по в. гр. д. № 337/08 г. на Великотърновския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 277 от 10.12.2007 г. по гр. д. № 335/05 г. на Районния съд гр. Е. за отхвърляне на иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижими имоти, находящи се в землището на с. М., местността „Момин камък“, съставляващи имот № 0* с площ от 12.500 дка и имот № 0* с площ от 3.023 дка. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществените материалноправен и процесуалноправен въпроси за възможността да се придобие по давност недвижим имот, който по своя характер е жилищен и за допустимостта на гласните доказателства за установяване на този придобивен способ, чието разрешаване от Върховния касационен съд ще е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Х. В. Х. счита жалбата за недопустима, а по същество – за неоснователна, В. И. И. и С. В. У. не са взели становища.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че с частен писмен договор от 21.06.1989 г. ищецът Х закупил недвижим имот, състоящ се от едноетажна еднофамилна паянтова къща на около 60 кв. м., стопанска постройка и дворно място над 2 дка, при граници: на север – имот на П. Х. П. , на – юг дере, на запад – път и на изток – гора. Част от имота с площ от 3.056 дка, в която се намират сградите, е заснета и нанесена в плана за земеразделяне с № 0* на името на ищеца. На изток от така обособения имот се намират двете спорни ниви, възстановени като земеделски земи на ответниците по делото.
Въззивният съд приел, че ищецът не се легитимира за собственик, тъй като имотите са били включени в ТКЗС и по отношение на тях придобивна давност не тече. С оглед на този им характер, ищецът е следвало да представи годни писмени доказателства, установяващи правото му на собственост. Претенцията му не може да се докаже с гласни доказателства, тъй като същите са неотносими.
За да се допусне касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е необходимо произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Тези предпоставките в случая не са налице по следните съображения:
Спорът по делото е породен от факта, че съгласно посочените в договора от 1989 г. граници, имотът е с площ от 27.500 дка и включва и възстановените на ответниците земи. Като се позовава на заключението на вещото лице в този смисъл, ищецът, сега касатор, поддържа тезата, че не само записаният на негово име в плана за земеразделяне имот е с жилищен характер, но с такъв статут са и спорните имоти. Затова давността е приложим спрямо тях придобивен способ, а гласните доказателства за установяване на факта на владение и своенето на имота, са допустими доказателствени средства.
Придобивната давност е въздигната от закона в юридически факт, с който се свързва настъпването на правните последици по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /Нова – ДВ, бр. 107 от 1997 г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. И преди приемането на тази норма съдебната практика по приложението на давността като придобивен способ трайно приема, че имот, който е част от кооперативното земеползуване, не може да бъде придобит по давност, независимо от срока на упражняваното владение.
По делото е установено, че спорните имоти са извън регулационния план на населеното място. Безспорно е и това, че се включват в пространствения обхват на имота по договора от 1989 г., определен от посочените в него граници. Не е установено дали собственикът им е станал член на ТКЗС и запазил ли си е правото на собственост в реални граници и върху тях, а не само върху частта, застроена с жилищна и стопанска постройки, каквато възможност е съществувала ако те са били част от единствения му жилищен имот и са били необходими за осъществяваната от него стопанска дейност – TP № 104/64 г. на ОСГК на Върховния съд. При това положение приоритет следва да се отдаде на предназначението на имотите като земеделска земя, а не на това дали фактически са били включени в блок на ТКЗС и по тази причина са станали част от кооперативното земеползуване.
Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ предоставя на собствениците на земеделски земи или на техните наследници правото да възстановят собствеността си, независимо от това дали земите са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Като притежаващи статут на земеделска земя, спорните имоти не са могли да бъдат придобити от трети лица по давност, а са подлежали на възстановяване на бившия собственик или на неговите наследници. Поддържаното от ищеца придобивно основание не е осъществено и не го легитимира като собственик на имота, поради което ревандикационният иск правилно е отхвърлен.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, защото не е налице неяснота или непълнота на правната уредба по поставените от касатора въпроси, нито на тълкуването и приложението й. След като давността се явява неприложим в случая способ за придобиване на право на собственост, то е недопустимо чрез гласни доказателства да се установят елементите от неговия фактически състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 297 от 03.06.2008 г. по в. гр. д. № 337/08 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: