О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София , 28.10.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ………………………….октомври, две хиляди и осма година в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от председателя Д. Василева
гр.дело №2705 /2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. чл.280 ГПК.
С решение № 28 от 31.03.2008 г., постановено по гр.д. № 34/ 2007 г. на Л. окръжен съд е отхвърлен иска на И. Д. срещу Г. П. и Б. П. П. за признаване на ищеца за собственик на дворно място от 189 кв.м., представляващо реална част от имот пл. № 47 по плана на гр. Т., както и искане по чл.431, ал.2 ГПК за частична отмяна на нотариалния акт, издаден на името на ответниците за същия имот.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Като основания за допускане на касационната жалба за разглеждане сочи противоречие на постановеното решение с практиката на Върховния съд и представя решение № 117 от 28.09.1990 г. на 5 чл. състав и решение № 546 от 6.094.1961г по гр.д. № 959/61 г. на І г.о. на ВС. Твърди че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно придобиването по давност на реална част от съсобствен имот, което налага разглеждане на жалбата.
От данните по делото е видно, че имотът произхожда от И. П. наследодател на ответниците, който през 1946 г. го получил по делба, като имотът е описан като дворно място и градина в м.”С”. През 1996 г. ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на имота, описан като неурегулирано дворно място в м.”С”, цялото с площ 470 кв.м., ведно с едноетажна жилищна сграда и стопански строейки, а непосредствено след това са продали на ищеца ? ид.ч от същия имот от около 235 кв.м., в северната половина, както и ? ид.ч.от сградата, а също така са дали съгласие да си построи гараж в двора. Купувачът е предявил иск за установяване правото му на собственост върху ползваната реална част от имота от 189 кв. с твърдения, че я е придобил по давност, с начало на владението от 1996 г. За да отхвърли иска въззивният съд се е позовал на чл.59 ЗТСУ /отм/, установяващ забрана да се придобива по давност реална част от парцел, и на чл.200 ЗУТ, съдържащ същата забрана, ако не са спазени изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ. Приел е, че забраната се отнася и за имотите в строителния полигон, какъвто населеното място има от 1973 г. На второ място искът е отхвърлен и по съображения, че не е доказано ясно изразено намерение на ищеца да свои именно тази част от имота като отблъсне владението на другите съсобственици.
Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът е за възможността за придобиване по давност от един от съсобствениците на реална част от имота, и то на имот в населено място, което няма регулационен план, а само строителен полигон, тъй като този въпрос определя и изхода от делото относно признаване твърдяното от ищеца право на собственост.
С оглед на представените доказателства обаче следва да се приеме, че не се установява наличието на следващите предпоставки – решението да е постановено в противоречие с практиката на Върховния съд или спорът да се решава противоречиво от съдилищата, които предпоставки следва да съществуват кумулативно с първото условие, тъй като представените решение не илюстрират такова противоречие. Преди всичко следва да се посочи, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК има предвид произнасяне по въпроса с ТР или постановление на ВС, а практиката на отделни състави на ВС може да обоснове допустимост по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на каквото основание следва да се разгледа и настоящата жалба.
Едното от представените решение- № 546/61 г. не е относимо към случая, тъй като съдът се е поизнесъл по друг спорен въпрос- може ли да се придобие по давност идеална част от имот, докато в настоящия случай се търси придобиване по давност на реална част от имота.
Другото представено решение също не е по идентичен казус, тъй като в него се има предвид владение през периода от 1957 до 1967 г. на неурегулиран имот и първо включване в регулационния план през 1968 г./ слез изтичане на 10 годишния срок за придобиване на имота по давност/, докато в настоящия случай населеното място има строителен полигон и улична регулация от 1973г., поради което не може да се поддържа, че е бил извън регулация и че е владян неурегулиран имот. В това отношения между двете решения няма и противоречие, тъй като и въззивният съд по принцип споделя разбирането, че може да се придобива по давност имот извън регулацията, но тъй като конкретният имот не е такъв, защото попада в строителния полигон, а той определя строителните граници на населените места, които нямат застроителен и регулационен план- чл.2 ЗТСУ и чл.105 ППЗТСУ / отм/, отрича тази възможност за случая.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане разглеждането на касационната жалба и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от И. Н. Д. от гр. Т. против въззивно решение № 28 от 31.03.2008 г., постановено по гр.д. № 34/ 2007 г. на Л. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: