РЕШЕНИЕ
№ 264
С., 17.07.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№297 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.ЗОЗ, т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на С. С. А. Л. за отмяна на влязлото в сила решение от 05.01.2011г. по гр.д.№689/07г. на Софийски градски съд, И-Б ГО.
Молбата се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, които са от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор. Това са три броя крепостни актове и четири броя нотариални актове, представени във връзка с установяване идентичността на притежавания към 1904г. от дядото на молителя недвижим имот и този, който е бил предмет на последващо завещание от 1927г. и одържавяване по ЗОЕГПНС през 1949г.
Ответникът в производството С. Т. К. оспорва молбата. Счита, че тя е недопустима, тъй като представените с нея доказателства не са нови по смисъла на чл.ЗОЗ, ал.1, т.1 от ГПК. Излага доводи и по съществото на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила съдебно решение, в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК, считано от твърдяната дата на узнаване на новите писмени доказателства.
Разгледана по същество, молбата е основателна. Съображенията за това са следните:
С влязлото в сила решение от 05.01.2011г. по гр.д.№689/07г. на Софийски градски съд, П-Б ГО, е оставено в сила решението от 21.04.06г. по гр.д.№1601/05г. на СРС, 28 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от С. С. А. Л. срещу С. Т. К. иск по чл.108 от ЗС – за предаване владението на магазин с площ от 15 кв.м., находящ се в [населено място], на партерния етаж от паянтовата сграда на два етажа, застроена на 77 кв.м., намираща се в [населено място], [улица].
Въззивният съд е приел, че от бащата на ищеца – А. /С./ Н. Л. е била одържавена по реда на ЗОЕГПНС Vi ид.част от двуетажна паянтова жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], в която се намира процесният магазин. За да отхвърли предявения иск за собственост, основан на реституция по чл. 1 от ЗВСОНИ, съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин правото на собственост на А. Л. към момента на одържавяването. Съдът се е позовал на заключение на тричленна експертиза, че не може да се установи идентичност между имота на [улица], придобит с крепостен акт от 1904г. от дядото на ищеца – Н. Х. Л.; имота на [улица], предмет на завещание от 1927г. от Н. Л. в полза на сина му А. Л. и одържавения от А. Л. имот, който се намира на административен адрес [улица].
С молбата за отмяна са представени три броя крепостни актове от 1906 и 1908г., както и четири броя нотариални актове от 1918г., 1938г., 1939г. и 1992г. за имоти, находящи се на административни адреси на [улица] [улица], в които като съсед фигурира лицето Н. Л..
Настоящият състав приема, че тези доказателства са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.З от ГПК. Те не са били включени в доказателствения материал при разглеждане на делото от инстанциите по същество. Неоснователно е възражението на ответника по касация, че ищецът не е положил дължимата грижа да се снабди своевременно с тези доказателства. Видно от данните по делото, той е предприел необходимите действия да установи пред съда твърдяното от него обстоятелство, че е налице идентичност между имота, притежаван от дядо му Н. Л. с крепостния акт от 1904г., имота, завещан през 1927г. и този, който е бил одържавен през 1949г. – ангажирал е технически експертизи и е правил справки в общината дали е налице идентичност между административните адреси на [улица] [улица]. За снабдяване с документите за собственост на съседните имоти му е било необходимо съдействие на техните собственици, което му е оказано едва след влизане в сила на атакуваното решение и затова той не е могъл да представи тези документи своевременно пред съда. От друга страна съдът не би могъл да задължи неучастващи в делото лица да представят документи за собственост на притежаваните от тях имоти, след като те не са предмет на правния спор и нямат пряко отношение към предявения иск. Освен че са нови, представените доказателствата са и от съществено значение за правния спор по делото, тъй като чрез тях вещите лица биха могли евентуално да установят спорната идентичност на имоти, като се отчете и обстоятелството, че процесният имот е одържавен по ЗОЕГПНС именно от бащата на ищеца и че собствеността се възстановява на лицата, от които имотите са отнети или на техните наследници по закон или други правоприемници.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.01.2011г. по гр.д.№689/07г. на Софийски градски съд, И-Б ГО.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: