О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1130
София 13.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№770 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №213 от 10.01.09г. по гр.д. №466/08г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение №37/23.03.06г. по гр.д. №435/05г. на Бургаския районен съд и е прието е за установено по иск на Н. “В” София срещу община Н., че държавата е собственик на УПИ *; ІХ-794, Х-794, ХІ-794, всички в кв.1 както и УПИ *общ., ІІ-общ., ІІІ-общ., ІV-общ., V-общ., VІ-общ., VІІ-общ., VІІІ-общ., ІХ-общ. и Х-общ, всички в кв.2 по ПУП на местността “А”, в строителните граници на гр. Н. имоти, предоставени за стопанисване и управление на ищеца.
Въззивният съд е приел, че процесните имоти попадат в терен, ограден от ВИФ “Г” / сега Н. “В”/ и заснет в кадастралните планове от 1979г. и 1985г. За сградите, построени в него са съставени АДС №382/20.01.74г. и 383/20.01.74г., в които е отбелязано, че те се предоставят за стопанисване и управление на ВИФ “Г”. Преди това, през 1957г. за нуждите на ВИФ са били отчуждени и заплатени 54,334 дка земя, а през 1977г. е протекла процедура пред К. по земята за разширяване на площадката на ВИФ с още 150 дка – решение КЗ-3/77г. Според въззивния съд, с кадастралното заснемане на оградения от ВИФ “Г” терен през 1979г. и 1985г. става определяема площадката, която му е била предоставена за ползване и за която няма съставен АДС. В нея попадат процесните имоти. Прието е, че съгласно чл.82, ал.2 от ЗВО, недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост. О. Н. няма противопоставими на държавата права по отношение на тези имоти, тъй като те не са преминали в собственост на общината по силата на §7, ал.1 от ЗМСМА. В случая е налице ограничението на ал.2 от същия текст, тъй като държавният имот е бил предоставен за стопанисване на държавно юридическо лице, поради което не може да премине в собственост на общината.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от община Н.. В изложението към нея се поставят няколко въпроса, които според жалбоподателя обуславят изхода на правния спор и са свързани с основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Поддържа се, че по въпроса за обема, характера и правните последици на правото на стопанисване и управление има формирана обилна съдебна практика в периода до 1989г., но не и след това, в светлината на действащите към настоящия момент нормативни актове и затова разглеждането на този въпрос от ВКС по повод конкретното дело ще да допринесе за развитието на правото. На следващо място – по въпроса за приложното поле на §7, ал.2 от ЗМСМА имало противоречива съдебна практика – чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В едни решения се приемало, че не стават общинска собственост държавните имоти, предоставени за стопанисване и управление на държавни юридически лица – решение №205 от 08.07.99г. по гр.д. №64/99г. на петчленен състав на ВКС, а в други – че правилото се отнася за по-тясна хипотеза – само за държавни имоти, предоставени на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество – решение №1959А от 14.12.95г. по гр.д. №2398/95г. на ІV ГО на ВС. Вторият аспект на същия материалноправен въпрос е свързан с понятието за държавно юридическо лице, доколко Н. е такова и дали може да предявява искове от името на държавата. Този въпрос жалбоподателят свързва с основанието по чл.280, т.3 от ГПК. На следващо място – поддържа се, че в противоречие с практиката на ВКС, в производството по чл.218з от ГПК /отм./ въззивният съд не изпълнил в пълен обем указанията, дадени от ВКС в отменителното решение по конкретното дело. По въпроса за необходимостта от индивидуализация на имотите, предмет на съдебен спор, възивното решение противоречало на практиката на ВКС – решения №973 от 24.07.08г. по гр.д. №4198/07г., ІV ГО и др., а по въпроса за правните последици от актовете, с които Н. обосновава правото на държавна собственост – на решение №168 от 17.04.06г. по гр.д. №115/04г. на ІV ГО. По материалноправния въпрос за принадлежността на правото на собственост въззивното решение противоречало на текстове от НДИ /отм./ и на съдебната практика по приложението им – решение 281/01.09.98г. по гр.д. №522/97г. на 5 чл. с-в на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
Предоставянето на държавни имоти за стопанисване и управление на държавни организации преди 1989г. е уредено в Закона за собствеността, П. за държавните имоти /отм./, Наредба за държавните имоти /отм./ и др. Посочени са компетентните органи и актовете, с която се извършва това предоставяне. Не съществува някаква принципна разлика в съдържанието на правото на управление преди и след 1989г., както и в правните последици от предоставянето на това право. Смисълът, който новите закони /напр. чл.17а от ЗППДОП/отм./, чл.89, ал.2 от ЗВО и др./ влагат в термина “предоставяне” е същият, който се е влагал и при действието на ПДИ и НДИ – има се предвид предоставяне по законния ред, който е действал към съответния момент. Ето защо съдебната практика, формирана по тези въпроси при действието на ПДИ или НДИ, принципно важи и при по-късно приетите закони. Тази практика не се нуждае от промяна или някакво уточняване, разглеждането на конкретния спор от ВКС няма да внесе нещо ново в съдебната практика, поради което не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по този въпрос. Не е налице основанието по чл.280, т.3 от ГПК и по въпроса за статута на висшето учебно заведение и дали то може да води като процесуален субституент искове за защита на държавната собственост, която му е предоставена за управление. Националната спортна академия представлява държавно висше училище по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за висшето образование, тъй като е създадена от държавата и осъществява дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия. Възложеното със закон управление на предоставеното държавно имущество /чл.14, ал.1, вр.§2 от ДР на Закона за държавната собственост/ обуславя възможността на Н. да води искове за защита на правото на собственост на държавата върху това имущество – арг. от чл.19, ал.2 от ГПК /отм./, при действието на който е предявен искът по настоящото дело. Тези текстове не създават колебания в съдебната практика по повдигнатия въпрос дали държавно училище може да води като процесуален субституент искове за защита на предоставеното му държавно имущество, ето защо по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Въпросът за приложното поле на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА не е сред обуславящите изхода на правния спор по настоящото дело, ето защо, дори да има противоречива практика по него, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Предмет на делото е иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – за установяване правото на собственост на държавата върху спорния имот. Извън предмета на спора са правата на ответника върху имота – т.е. дали имотът има характер на общинска собственост. Текстът на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА третира въпроса в кои случаи държавно имущество по ал.1 не преминава в собственост на общините. Този текст не е свързан със спора по делото. Обстоятелството, че въззивният съд е изложил в решението си мотиви, свързани с приложението му, не е достатъчно, за да се допусне касационно обжалване на постановеното решение, след като от този въпрос не зависи изходът на делото.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за задължителността на указанията на ВКС при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция. В случая въззивният съд се е съобразил с тези указания, допуснал е експертиза по въпроса, който е указан от ВКС и е постановил решението си съобразно данните по делото и общите указания на ВКС.
Имотите, предмет на исковата молба, са индивидуализирани съобразно плана за регулация на местността “А” гр. Н., извадка от който е представена на стр. №5 от първоинстанционното производство – УПИ *общ; ІХ-общ., Х-общ, ХІ-общ., всички в кв.1 /съответстващи на имот пл. №56 по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5-81/02.10.03г./ както и УПИ *общ., ІІ-общ., ІІІ-общ., ІV-общ., V-общ., VІ-общ., VІІ-общ., VІІІ-общ., ІХ-общ. и Х-общ, всички в кв.2 по същия план за регулация, който в тази част не е одобрен, а имотите нямат аналог в действащата кадастрална карта. Всички имоти са индивидуализирани в достатъчна степен чрез определяне на местоположението им в извадката по плана за регулация към исковата молба. Ето защо въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС за необходимостта от индивидуализиране на недвижимите имоти, които са предмет на правен спор, съответно – не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Следва да се има предвид и това, че имотите, попадащи в неодобрения кв.2, са част от терена, заграден от Н. и така определени, могат да бъдат предмет на правен спор. В случая не става въпрос за несъществуваща вещ, както се поддържа в касационната жалба, а за част от имот, която е предмет на правен спор и която е индивидуализирана в достатъчна степен.
И на последно място – не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за собствеността на процесния имот. Решение 281/01.09.98г. по гр.д. №522/97г. на 5 чл. с-в на ВКС, на което се позовава жалбоподателят, третира въпроса кога строителството върху държавна земя, извършено от държавна стопанска организация, е законно и води до преминаване на собствеността върху построеното. Този въпрос няма нищо общо със спора по настоящото дело, който касае собствеността върху незастроен терен – бивша земеделска земя, върху която е проведено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1, вр. ал.5 от ЗСПЗЗ.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №213 от 10.01.09г. по гр.д. №466/08г. на Бургаския окръжен съд
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: