Р Е Ш Е Н И Е
№ 437
София, 13.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1068 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Т. от гр. С. срещу решение от 28.11.07г. по гр.д. №1049/07г. на Софийски градски съд, ІІ-б ГО.
В жалбата е изложено оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Неправилен, в нарушение на чл.116, б.”б” от ЗЗД бил изводът на въззивния съд, че воденото между същите страни дело по чл.108 от ЗС за правото на собственост върху земята не води до прекъсване на давността и по отношение на изградената върху нея сграда – в частност – за процесния апартамент от тази сграда.
Ответникът в производството В. И. Е. от гр. К. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение състав на СГС е оставил в сила решението от 29.11.06г. по гр.д. №1919/05г. на СРС, с което е бил отхвърлен предявеният от Н. А. М. срещу В. И. Е. иск по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот – апартамент №24, ет.3, бл.1, вх. Б, находящ се в гр. С., ул.”Т” №5-7, състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, при съседи: двор, ап. №23, ап. №25, стълбище, заедно с припадащите се части от правото на строеж върху УПИ Х-431а, 432б, кв.288 по плана на гр. С., бул.”България- М. ”.
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 04.02.2003г. по гр.д. №1337/01г. на СГС, ІІ-В ГО, формиращо сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело, е признато за установено, че ищцата Н е собственик на ? ид.част от дворното място, върху което е построена сградата с процесния апартамент. Сградата е строена през периода 1993г. – 1995г. въз основа на договор за строителство, с който на ответницата В е учредено право на строеж за апартамента. Като се е основал на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел, че през периода 1993г. – 2005г. В. Е. е упражнявала правото на строеж, а след това е владяла и апартамента и го е придобила по давност. Давността не е прекъсвана по реда на чл.116, б.”б” от ЗЗД, тъй като предявеният иск по чл.108 от ЗС, по който е било образувано гр.д. №6203/93г. на СРС, е бил за правото на собственост върху земята, а не и за апартамента.
Решението е правилно.
Срещу предявения ревандикационен иск, който има за предмет процесния апартамент, ответницата В е противопоставила възражение за изтекла придобивна давност – от 1993г., когато и е било учредено право на строеж с нот.акт №101 от 12.08.93г., до 2005г., когато е предявен искът.становено е, че тя е извършвала действия по упражняване на правото на строеж, в резултат на които това право е реализирано. След построяването на сградата, Е. е установила фактическа власт върху апартамента, която е продължила и към момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело.
За да бъде придобита по давност една вещ или вещно право /чл.85 от ЗС/, следва да е налице владение, с характеристиките на чл.68, ал.1 от ЗС. То трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, с намерение за своене. Периодът на владение зависи от това дали владелецът е добросъвестен или не. Придобивната давност може да бъде прекъсната при условията на чл.116 от ЗЗД, към който репраща чл.84 от ЗС.
В настоящия случай Е. е била недобросъвестен владелец, тъй като праводателите и са прехвърлили собствеността върху притежаваното от тях дворно място на ищцата Н, а съдебното решение, с което този договор е бил прогласен за нищожен няма обвързваща сила по отношение на тях или на Е. , тъй като не са участвали в производството по това дело. Правото на строеж на Е. е учредено от несобственици, но то е упражнявано от нея с намерение да се придобие собствеността върху апартамента – т.е. налице е владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС.
Законосъобразен е решаващият извод на въззивния съд, че с предявяването на иска по чл.108 от ЗС за дворното място не се прекъсва на основание чл.116, б.”б” от ЗЗД придобивната давност на В. Е. по отношение на правото на строеж за процесния апартамент. Предмет на предходния ревандикационен иск е била само собствеността върху земята. Построената в хода на процеса сграда върху тази земя не е била предмет на това дело, нито пък вещното право на строеж, което е учредено с нот.акт №101/93г. По отношение на тях придобивната давност не е прекъсвана. С предявяването на иск за собственост се прекъсва на основание чл.116, б.”б” от ЗЗД само придобивната давност за вещта или вещното право, което е предмет на иска. Когато предмет на делото е правото на собственост върху земята, не се прекъсва придобивната давност по отношение на производни права, каквито са правото на строеж или правото на собственост върху построеното, тъй като те не се обхващат от предметните предели на силата на пресъдено нещо. С други думи – за да се прекъсне придобивната давност за едно вещно право или за една вещ, тя следва да е предмет на предявения иск за собственост. В настоящия случай давността за правото на строеж не е прекъсната с предявяването на иска за собственост върху земята. Правото на строеж е придобито през 2003г., с изтичането на 10 годишния срок по чл.79, ал.1 от ЗС, преди предявяването на исковата молба по настоящото дело. Касационната жалба срещу въззивното решение, с което се отричат правата на Н. Т. е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 28.11.07г. по гр.д. №1049/07г. на Софийски градски съд, ІІ-б ГО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: