Р Е Ш Е Н И Е
№ 318
София,25.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№602 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Г. Л. В. от гр. П. срещу решение №700 от 22.11.07г. по гр.д. №834/07г. на П. окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение, евентуално – за неговата неправилност. Поддържа се, че ищцата няма правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като ответникът никога не е претендирал, че е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС- т.е. няма спор за материално право. Неправилно съдът обосновал наличието на спор с възстановената по ЗСПЗЗ на първоначалния ответник нива от 1 декар, която е на съвсем различно място от процесната. Освен това – свидетелските показания, на които е основано решението, били недостоверни.
Ответницата С. Г. от гр. П. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмена защита.
Останалите ответници – П. М. В., Л. М. В. и М. А. В. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
С обжалваното решение състав на П. окръжен съд е оставил в сила решение №12 от 04.01.06г. по гр.д. №50/04г. на П. районен съд, с което по иск по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от С. И. Г. срещу Л. М. В. , заместен в процеса от своите наследници Г. Л. В., Л. М. В., М. А. В. и П. М. В., е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС, наследодателят на ищцата И е бил собственик на нива с площ от 1 декар в землището на гр. П., местността „К”, при съседи: М. С. , И. Т. , М. В. и Г. Т.
Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявения иск, тъй като процесната нива е възстановена от поземлената комисия както на ищцата, в качеството и на наследник на И. Т. , така и на първоначалния ответник Л. М. В. Искът е основателен, тъй като от разпитаните по делото свидетели се установява, че И. Т. е владял имота необезпокоявано след 1923г., когато го получил с неформално дарение и е бил негов собственик към момента на образуване на ТКЗС.
Решението е правилно като резултат.
Правилен е изводът на въззивния съд, че предявеният иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му, тъй като между страните има спор за материално право. Този спор не произтича от обстоятелството, че имотът е възстановен от поземлената комисия и на двете страни по делото. В действителност имотът на наследодателя на ищцата И не е бил заявяван за възстановяване пред поземлената комисия. В хода на производството по настоящото дело обаче, ищцата е предявила иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за този имот, съгласно удостоверение №62 от 15.03.06г. на П. районен съд. Следователно – налице е висящо административно производство за възстановяване на собствеността на името на наследниците на И. Т. Имотът не е бил възстановен от поземлената комисия и на първоначалния ответник Л. М. В. Възстановените на негово име имоти са различни от процесния. Приживе обаче, той е претендирал, че е бил собственик на този имот към момента на образуване на ТКЗС и това негово становище се поддържа и от наследниците му, видно от писменото възражение на Л. М. В. – лист №35 от гр.д. №146/06г. на П. окръжен съд. В него той заявява, че спорният имот №11 е част от нивата с площ от 10 дка, която Л. М. В. е закупил през 1957г. от брата на И. Т. – Г. Т. Това изявление е достатъчно, за да разкрие съществуващия спор за материално право и съответно – правния интерес от предявения иск. Освен това – от данните по съдебно-техническата експертиза се установява, че в одобрения план на възстановените имоти в землището на гр. П., в частта, в която попада процесният имот, няма нанесени граници поради наличие на спор за собственост, като зоната е посочена като временна общинска собственост. Това е още един аргумент, че спор за материално право съществува и предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално допустим.
Правилен е и изводът на въззивния съд, че собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС е бил наследодателят на ищцата –. Т. извод е направен след преценка на показанията на свидетелите Т. От тях се установява, че цялата нива на И. Т. е била около 3 дка, два от които са били заявени пред поземлената комисия и възстановени на наследниците му. Спорната част от един декар е работена от И. Т. преди образуването на ТКЗС. Свидетелят Г. , който е роден през 1923г. е установил, че знае нивата още от дете, че тя е била на И. Т. , че свидетелят е работил тази нива още от ученик /ходил е осем години на училище/, до 1958г., когато е влязъл в ТКЗС. Тези показания сочат за изтекла придобивна давност в полза на наследодателя на ищцата И, който е владял имота повече от 20г. преди образуване на ТКЗС. Свидетелят е установил също, че спорната нива не е била работена от първоначалния ответник Л. В. , който е имал имоти на друго място в същата местност. Действително – има известно несъответствие между показанията на свидетелите и твърденията в исковата молба. Свидетелката Н. е заявила, че И. Т. има нивата от майка си, а в исковата молба се твърди, че тя е била дарение от неговия тъст. Това разминаване обаче не е съществено, тъй като придобивният способ не е самото дарение, за което не е представен нотариален акт, а придобивна давност, изтекла преди образуване на ТКЗС – обстоятелство, което е установено в съдебния процес. Известните несъответствия при установяване на границите на имота се дължат на това, че свидетелите са сочили границите на цялата нива с площ от 3 дка, а не само на спорната част.
Тъй като касационната жалба слещу въззивното решение е неоснователна, тя следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №700 от 22.11.07г. по гр.д. №834/07г. на П. окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: