Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
София, 10.04.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№665 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218е, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./, вр.§2, ал.3 от ПЗР на ГПК от 2007г.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. И. от гр. Б. срещу решение №1599 от 05.10.07г. по гр.д. №319/07г. на В. окръжен съд.
Ответникът в производството – Л. К. В. от гр. В. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., след като се запозна с данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.218в ал.1 ГПК, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима. По същество тя е основателна.
С обжалваното решение състав на В. окръжен съд е оставил в сила решение №113 от 06.10.06г. по гр.д. №1686/05г. на В. районен съд, с което на основание чл.71, ал.2, вр.чл.72 от СК е определено местоживеенето на децата А. Д. И. , род. на 04.10.95г. и Р. Д. И. , род.на 24.12.96г. при тяхната майка Л. К. В., в жилището и в гр. В., ЖК „Д”, бл.25, вх. Ж, ет.6, ап.151, като съдът е предоставил на майката упражняването на родителските права върху децата; определил е режим на лични отношения между децата и техния баща Д по пет дни в началото на зимната и пролетната ваканция и по един месец през лятната ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; осъдил е бащата да заплаща месечна издръжка в размер на по 30 лв. за всяко дете, считано от привеждане в изпълнение на съдебното решение за местоживеенето им.
Въззивният съд е приел, че родителите на децата не живеят заедно. Майката живее в гр. В., в собствен тристаен апартамент, заедно с друг мъж, с когото съжителства на съпружески начала и с децата им – близнаци, за отглеждането на които ползва отпуск по майчинство. Получава минималната за страната работна заплата и има спестявания от 2310 евро. Бащата живее в гр. Б., заедно с майка си, сестра си и нейното дете, в апартамент под наем, състоящ се от стая, хол и кухня. Получава месечна заплата от 300лв. По време на съдебния процес, децата живеят с баща си. Прието е, че упражняването на родителските права върху децата следва да се предостави на майката, тъй като при нея условията са по-добри, а освен това тя има по-добри финансови възможности. Въпреки, че отглежда още две деца, тя и мъжът с когото съжителства са готови да отглеждат и А. и Р. Съдът не се е съобразил с изразеното от децата желание да живеят с баща си. Твърденията им, че са бити от майка си и от мъжа, с когото тя съжителства, не са приети за установени. Съдът е обсъдил и данните по делото, че по време на съвместното съжителство на родителите, бащата често е употребявал алкохол, имал самоделна пушка, с която прострелял А. , а освен това е бил осъждан за кражби.
Решението е неправилно.
При определяне местоживеенето на децата и упражняването на родителските права върху тях по реда на чл.72, ал.1 от СК, съдът се ръководи от техните интереси – чл.106, ал.2 от СК. В настоящия случай интересът на децата налага те да останат да живеят там, където са се установили – т.е. при бащата, в дома му в гр. Б.. От данните в социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр. Б. се установява, че след раздялата на родителите през лятото на 2003г., първоначално децата са били при баба си по бащина линия, започнали са учебната година в гр. Б., като баща им се е преместил от Ботевград в гр. Б., за да се грижи за тях. През следващата учебна година децата са учили в гр. В. и са били при майка си и при мъжа, с когото тя съжителства. През този период е имало оплакване от тях за упражнено физическо и психическо насилие от този мъж. През лятото на 2005г. децата отново са били при баба си по бащина линия в Б. и те са избрали да останат при нея и при баща си за следващата учебна година. Тези данни социалните служители са получили от бащата на децата. Неговите обяснения се потвърждават и от заявеното от децата при изслушването им пред съда по реда на чл.106, ал.3 от СК. Вярно е, че изявленията на децата не представляват свидетелски показания, но желанието им за в бъдеще да останат да живеят при баща си и неговата майка не може да бъде пренебрегнато от съда, като се преценят и мотивите, продиктували това желание. Очевидно децата се чувстват по-добре там, където вече са се установили да живеят, имат своя среда, справят се добре с учебния материал по данни от социалния доклад. Жилището, в което живеят, макар да е с по-малка площ от това при майката, им предоставя необходимите условия за развитие. При отглеждането на децата бащата е подпомаган от своята майка и от сестра си, което не е без значение при решаването на спора. Бащата е проявил грижа за тях, като се е преместил да живее и работи в гр. Б., за да може да упражнява родителските права, докато майката е била на работа в Г. От друга страна майката на децата е достатъчно ангажирана с отглеждането на близнаците, родени от съжителството и с друг мъж. Децата са във възраст, в която могат да формират собствена воля и техният избор да останат при баща си, при когото се чувстват по-добре, следва да се зачете. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде определено друго местоживеене на децата – при техния баща. При промяна в обстоятелствата, няма пречка това решение да бъде изменено.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.3 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1599 от 05.10.07г. по гр.д. №319/07г. на В. окръжен съд и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата А. Д. И. , род. на 04.10.95г. и Р. Д. И. , род. на 24.12.96г. при бащата Д. Г. И. , ЕГН **********, в дома му в гр. Б., ЖК „С”, бл.19, вх. Б, ет.4, ап.10, на когото предоставя и упражняването на родителските права върху децата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата А. Д. И. , род. на 04.10.95г. и Р. Д. И. , род. на 24.12.96г. и тяхната майка Л. К. В., ЕГН ********** от гр. В., ЖК”Д” бл.25, вх. Ж, ет.6, ап.151 както следва: по пет дни в началото на зимната и пролетната ваканция и по един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Л. К. В., ЕГН ********** от гр. В., ЖК”Д” бл.25, вх. Ж, ет.6, ап.151 да заплаща на децата си А. Д. И. , род. на 04.10.95г. и Р. Д. И. , род. на 24.12.96г., чрез техния баща и законен представител Д. Г. И. , ЕГН **********, по 30 лв. месечна издръжка за всяко дете, считано от влизане в сила на решението, до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: