Р Е Ш Е Н И Е
№1041
София, 22.12.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1842 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на заместена в процеса по реда на чл.227 от ГПК от наследниците си В. Н. Е. и С. Н. Е./ и В. И. М. от гр. П. срещу решение №846/18.02.08г. по гр.д. №1015/06г. на Б. окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че в нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ съдът не обсъдил тройната техническа експертиза, поради което не ставало ясно какво е приел от фактическа страна. Не бил в съответствие с доказателствата по делото и изводът на съда, че е доказано правоприемството между ДИП “Х” и К. “Б” П. ”. Незаконосъобразен бил изводът, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, която препятства възстановаване на собствеността на ищците.
Ответникът в производството “Б” АД гр. П. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
С обжалваното решение състав на Б. окръжен съд е оставил в сила решение №281/16.08.2006г. по гр.д. №374/2000г. на П. районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Л. И. Е. и В. И. М. срещу “Б” АД гр. П. иск по чл.108 от ЗС – за предаване на владението върху бивша нива от 0,600 кв.м., находяща се в строителните граници на гр. П., местността “Г”, имот пл. №7342 по кадастралния план от 1993г.
Въззивният съд е приел, че спорният имот е бил възстановен на ищците с влязло в сила решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ – №88/23.05.2000г. по адм.д. №53/99г. на РС П. и последващо решение №486/02.08.2000г. на ПК П. Понастоящем имотът попада в парцел ****, кв.8, отреден за производствени дейности на “Б” АД, за който дружеството се е снабдило с нотариален акт за собственост. След обсъждане на заключенията на единичната и тройна експертиза е прието, че процесният имот за първи път е включен в строителните граници на гр. П. с регулационния и кадастрален план от 1958г., с който е отреден за “В”. Завзет е за строителство на обект на държавното предприятие, който е завършен и въведен в действие през 1960г. С последващия план от 1971г. границите на имота са заличени и той попада в парцел ****, отреден за “В”. Със заповед 1186/81г. парцел ****за “В” е обединен с парцел **** за завод “Х”, а със заповед 200/26.06.96г. е одобрен план на промишлена зона гр. П., с който за завод “Б” е отреден парцел ****, кв.8 с площ от 12060 кв.м., идентичен с парцел ****, кв.82. Процесните 600 кв.м. попадат в парцел ****, кв.8, отреден за “Б” АД. Целият имот на дружеството е актуван с АДС №1378/15.10.81г., в който е отбелязано, че парцелът и сградите в него са предоставени за оперативно управление на комбинат “Б”, а към 1995г. – на “Б” ЕООД, което е правоприемник на ДФ “Б”. Впоследствие “Б” ЕООД е преобразувано в “Б” ЕАД, след което е приватизирано. Прието е също, че върху процесния имот не попадат сгради на ответното дружество, но той обслужва такива сгради, които са строени преди ЗСПЗЗ. Обсъдено е и заявлението на вещите лица в съдебно заседание, че след извършване на преустройства е възможно сградите да се обслужват чрез осигуряване на достъп до тях през тесен проход, като процесният имот се изключи от обслужващата площ.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищците не са собственици на процесния имот, тъй като е била налице пречката на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността – върху земята още преди ЗСПЗЗ е осъществено е комплексно мероприятие на държавата – строеж на производствени сгради и складове на “В” и “Д“Х”. Макар и незастроен, процесният имот има обслужващо предназначение, тъй като през него се осъществява достъп до съществуващите още преди ЗСПЗЗ промишлени сгради. Ирелевантно е обстоятелството дали сградите са законно построени или не, както и дали е възможно обслужването на парцела и сградите да се извършва без ползването на това място, след прокарване на нов вътрешен път. Решението на съда по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и последващото решение на ПК за възстановяване на собствеността не са породили вещноправен ефект и ищците не могат да се легитимират като собственици на имота. Освен това – ответникът има противопоставими права, тъй като имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на К. “Б”, впоследствие на “Б” ЕООД, а след извършена приватизация – на “Б” АД, в чиито активи е включен.
Решението е правилно.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. Заключенията на вещите лица по техническите експертизи са обсъдени и в съответствие с тях са изводите на съда за настоящия регулационен статут на земята и за проведеното върху нея мероприятие на държавата. Изяснено е, че процесната земя не е застроена, но е част от територията, отредена за нуждите на държавно предприятие, върху която са построени преди ЗСПЗЗ производствени сгради и складове; че процесната земя е предназначена да обслужва всички сгради на предприятието, които се намират в парцела, а не само намиращата се в непосредствена близост бивша сграда на “В”. Между вещите лица няма разминаване по тези въпроси. Правилно е прието също, че не са от значение за изхода на правния спор коментираните от вещите лица възможности за бъдещи преустройства, при които обслужването на сградите да стане по тесен проход, като се изключи от обслужващата площ процесният имот. Този имот е част от проведеното комплексно мероприятие на държавата, като разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не предвижда възможност за такова отделяне на площи.
Законосъобразен е решаващият извод на въззивния съд, че решението на съда по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и последвалото решение на ПК П. за възстановяване на собствеността върху процесния имот не са породили вещноправен ефект, тъй като е била налице пречката на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Обстоятелството, че имотът не е застроен, не е от решаващо значение. Важното е, че той е част от парцел, отреден с плана за нуждите на производствената дейност на държавно предприятие, при който незастроените площи имат обслужващо предназначение и са част от цялостното мероприятие на държавата. Неправилно жалбоподателите свързват проведеното мероприятие по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ само с хипотезите на чл.24, ал.2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ. Между текстовете има връзка, но те не са тъждествени. Преценката дали е проведено мероприятие по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ зависи от особеностите на конкретния случай и не се изчерпва с отнасянето към хипотезите на чл.24, ал.2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ.
Въпросът за правоприемството между ДИП “Х” и К. “Б” П. ” не е разискван от въззивния съд, тъй като предмет на делото е правото на собственост на ищеца, а не на ответника. Невярно е твърдението в касационната жалба, че в мотивите на обжалваното решение е прието наличието на такова правоприемство. Неотносими към правилността на въззивното решение са и всички доводи в касациионната жалба, свързани с предаването на държавни имоти по реда на НДИ между тези две предприятия – въззивният съд не се е занимавал с тези въпроси, а и те не са от значение за изхода на правния спор, след като не е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС – установено право на собственост на ищеца върху спорния имот.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №846/18.02.08г. по гр.д. №1015/06г. на Б. окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: