Р Е Ш Е Н И Е
№ 513
София,25.05.2009 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1246 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Г. срещу решение №432 от 11.10.07г. по гр.д. №1037/06г. на Пловдивския апелативен съд. С него е било отменено частично решение №1704/07.08.06г. по гр.д. №1146/05г. на Пловдивския окръжен съд, като А. Х. Г. е осъдена да заплати на Х. Х. П. сумата от 4884,76лв. – обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, настъпило в резултат на отдаване от Г. под наем на трето лице собствения на Х. П. гараж през периода м. октомври 2000г. – м.април 2005г. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата обжалвана част, с която А. Г. е била осъдена да заплати на Х. П. на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 16 635,14лв. – пропуснати ползи от това, че П. не е могъл да ползва собствения си втори жилищен етаж от сградата, построена в същото дворно място, поради неправомерно действие на Г. – прекъсване на В и К инсталацията в имота.
В жалбата е изложено оплакване за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ – касационно основание по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Не били преценени правилно доказателствата по делото във връзка с ползването на гаража. Не било преценено и обстоятелството, че ответницата не е знаела за назначаването на ищеца за управител на сградата, в която се намира процесният втори жилищен етаж, както и обстоятелството, че той не я е уведомил за необходимостта да се постави вътрешна В и К инсталация, а противозаконно е влязъл в първия жилищен етаж – нейна собственост, за да постави тръбите, които не е изолирал.
Ответникът в производството Х. Х. П. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на І г.о. счита, че жалбата е процесуално недопустима в частта по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД. Цената на този иск, увеличена по реда на чл.116, ал.1 от ГПК /отм./, е 4484,76лв. – пропуснат наем от гаража. Съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./, въззивното решение по този иск не подлежи на обжалване, тъй като цената на иска е под 5000лв. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
В останалата част жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.
За да остави в сила решението на първата инстанция в частта по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на втория жилищен етаж от сградата в гр. П., ул.”д-р К. С. ” №49, а ищцата – собственик на първия жилищен етаж. С влязло в сила решение по чл.32, ал.2 от ЗС №153/11.11.96г. по гр.д. №3317/93г. на Пловдивския районен съд ищецът е бил назначен за управител на сградата. В това си качество той е предприел действия по прокарване на нова В и К инсталация, тъй като съществуващата била външна, което не е съобразено със съвременните технически изисквания. Първоначално ремонтната дейност е започнала по неодобрен проект, но впоследствие бил изработен нов проект, одобрен от органите на общината, като изпълнените промени във В и К инсталацията съответстват на издаденото строително разрешение и одобрения проект. Извършеното строителство е законно. Ответницата неправомерно е разпоредила премахване на тръбите по така изградената инсталация, преминаващи през собствения и етаж и служещи за общо ползване. Тези и действия са в нарушение на чл.50 от ЗС и са довели до невъзможност за ищеца да ползва жилищния си етаж, което обуславя основателност на предявения иск за вреди.
Решението е правилно.
Фактите, които в конкретния случай са от значение за спорното право, са дали има неправомерни действия или бездействия на ответницата, които са причинили вреди на ищеца. Тези факти са установени по делото. Незнанието на ответницата, че ищецът е бил назначен за управител на общата вещ с влязло в сила съдебно решение по никакъв начин не влияе на крайната преценка, че извършените от нея неправомерни действия по отстраняването на общите за сградата тръби са довели до имуществени вреди за ищеца – пропуснати ползи от това, че собственият му жилищен етаж е станал неизползваем. Ето защо необсъждането от въззивния съд на доказателствата, свързани с това незнание, не представлява процесуално нарушение и не води до неправилност на постановеното решение. Същото се отнася и за другото обстоятелство, посочено в касационната жалба. Дали ищецът е извършил неправомерни действия във връзка с прокарването на В и К инсталацията в процесната сграда не е предмет на настоящото производство, тези факти не са от значение за спорното право в настоящия процес и те правилно не са обсъдени от въззивния съд.
Тъй като касационната жалба е неоснователна, обжалваното въззивно решение в частта по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Х. Г. срещу решение №432 от 11.10.07г. по гр.д. №1037/06г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която тя е била осъдена да заплати на Х. Х. П. от гр. П. сумата от 4884,76лв. – обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, настъпило в резултат от извършеното от Г. отдаване под наем на трето лице през периода м. октомври 2000г. – м.април 2005г. на собствения на Х. П. гараж в гр. П., ул.”Д” №49.
В тази част решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №432 от 11.10.07г. по гр.д. №1037/06г. на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана част, с която ищцата е била осъдена да заплати на ответника на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 16 635,14лв. – пропуснати ползи от това, че ищецът не е могъл да ползва втория жилищен етаж от сградата, построена в същото дворно място, поради неправомерно действие на ответницата – прекъсване на В и К инсталацията в имота.
В тази част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: