Р Е Ш Е Н И Е
№ 515
София, 25.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1337 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на К. Й. П. от гр. В. срещу решение №208 от 17.10.07г. по гр.д. №325/07г. на В. окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Поддържа се, че съдът се е произнесъл с решение по извършване на делбата два дни след смъртта на съделителката П, като това обстоятелство не било взето предвид. Освен това – решението нямало мотиви; не били обсъдени разпоредителните актове на страните в процеса и техните наследници, а и размерът на дяловете не съответствал с правата на страните.
Ответниците в производството Г. Д. Г., Т. С. Г. и П. Й. Й. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение състав на В. окръжен съд е оставил в сила решение №5 от 08.01.07г. на В. районен съд, с което по реда на чл.292 от ГПК /отм./ е извършена делба на земеделски земи между лицата и при квотите, определени с решението за допускане на делбата и при отчитане на настъпилото в хода на процеса наследствено правоприемство. Съдебното решение се основава на скица-проект за делба на имот №158001, находящ се в землището на гр. В., местността “Ш”, одобрена от общинската служба по земеделие, с която имотът е разделен на 9 равни дяла от по 3,193 дка всеки. Прието е, че тегленето на жребие ще бъде неудобно и затова съдът е пристъпил към разпределение на имотите. В дял на Г. Д. Г., притежаващ 3/9 ид.части от допуснатите до делба имоти, са поставени дялове V, VІ и VІІ от имот №158001 по скицата на вещото лице, както и нива от 1,301 дка – имот №158002. В дял на Т. С. Г., притежаваща 3/9 ид.части от общия имот, са поставени дялове ІV, VІІІ и ІХ, както и нива от 5,2 дка в местността “М” – имот №029018 в землището на гр. В.. В дял на К. Й. П.; на П. Б. Й. и на П. Й. Й., притежаващи по 1/9 ид.част от общия имот, са поставени съответно дял ІІІ, дял ІІ и дял І от имот пл. №158001. Извършено е и парично уравнение на дяловете.
Въззивното решение е правилно. При постановяването му съдът се е съобразил с правата на съделителите, определени с решението по допускане на делбата, като извършеното разпределение по чл.292 от ГПК /отм./ съответства в максимална степен на квотите на съсобственост. Извършено е и парично уравнение на дяловете. Действително, мотивите на въззивния съд са лаконични, той е препратил към мотивите на районния съд, като е заявил, че те са обосновани и законосъобразни. Този начин на процедиране, макар да не е прецизен, не налага отмяна на постановеното решение, което е правилно. Законосъобразен е изводът на първата инстанция, възприет и от въззивния съд, че извършената преди делото за делба разпоредителна сделка на един от съсобствениците с целия наследствен имот не се отразява на правата на страните в делбеното производство, а правата на купувача зависят от това дали закупения имот ще се падне при делбата в дял на продавача или на неговите наследници – чл.76 от ЗН. Не се отразява на правилността на обжалваното решение и обстоятелството, че съделителката П е починала два дни преди постановяване на обжалваното решение. Съдебното решение отразява правното положение, което е съществувало към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Само фактите, които са настъпили до този момент, могат да бъдат преценени по реда на чл.188, ал.3 от ГПК /отм./. Настъпилите след това факти не се съобразяват от съда и не се обхващат от силата на пресъдено нещо. Ето защо смъртта на съделителката П, настъпила след устните състезания във въззивната инстанция, за която въззивният съд изобщо не е знаел, не би могла да бъде съобразена в от съда и не може да се приеме, че той е допуснал процесуално нарушение, като не е процедирал в съответствие с чл.182, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №208 от 17.10.07г. по гр.д. №325/07г. на В. окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: