Р Е Ш Е Н И Е
№…………
София,.……………….….
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№964 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218и, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
С решение №435 от 13.05.09г. по настоящото дело е отменено решение №141 от 12.10.07г. по гр.д. №18/07г. на Б. окръжен съд и е допусната техническа експертиза за изясняване на въпроси, които са от значение за изхода на правния спор по делото.
Предмет на делото е иск по чл.108 от ЗС, предявен от Т. С. Ц., В. С. С.а, В. С. П. и С. С. К. срещу „Д” А. гр. П., за установяване собствеността и предаване владението върху имот пл. №2746, кв.11 от помощния кадастрален план на гр. П., одобрен със заповед №220/25.03.93г. на кмета на общината.
Спорният имот е възстановен на ищците, в качеството им на наследници на С. И. С. , с влязло в сила решение от 25.05.93г. на поземлена комисия гр. П.. В. е извършено в стари реални граници, съобразно данните по кадастралния план от 1993г., изработен на база плана на водния синдикат от 1936г. и планове за оземляване от 1930г. В кадастралния план от 1993г. са нанесени само границите на старите имоти, без да е отразено отреждането на терена съобразно действащия план, както и съществуващите към този момент сгради.становено е по делото, че към момента на образуване на ТКЗС, наследодателят на ищците е бил собственик на спорния имот.становено е също, че този имот, е включен в строителните граници на гр. П. през 1971г. и заедно със съседните терени e образувал парцел ****, кв.227, отреден за Б. Този парцел ****е е използвал за производствени дейности на ТКЗС, ОТКЗС, АПК и ПАК /данни от заключението на вещото лицеЛ. , прието по настоящото дело/, като в него са изградени плодохранилище и други стопански сгради на П. аграрен комплекс /ПАК / Б. П. Сградите са нанесени в кадастралния план от 1996г., според който върху спорния имот попадат два сглобяеми метални склада без оградни стени, с бетонов под и площ от по 700 кв.м. Тези складове се намират в оградения терен на „А” АФ / прекратена организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имуществото на която е включено в дружеството-праводател на ответника „Д” А. <Ад&@А. /, но в частта, отделена с вътрешна ограда, отделяща тези складове от останалите сгради на прекратената организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Складовете, попадащи върху процесния имот, са описани под №19 в протокол №4 от 01.12.95г. на прекратената „А” АФ.
При тези данни следва да се приеме, че не са били налице всички предпоставки на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот, поради което ищците не са станали негови собственици, независимо от обстоятелството, че праводателят им е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС. Спорният имот попада в стопански двор на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението на поземлената комисия е издадено през 1993г., когато изрично не е предвидена възможност за възстановяване на собствеността върху тези земи. За първи път тази възможност е уредена в чл.11 от ППЗСПЗЗ /нов ДВ бр.48/95г./, а след това е приет аналогичният текст на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ – нов ДВ бр.79/96г. Идеята на законодателя е да се върне в стари реални граници собствеността върху бившите земеделски земи, които попадат в стопански дворове на организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, стига те да не са застроени, нито да са прилежащи площи към сгради на такива организации. В настоящия случай решението на поземлената комисия предхожда законовото уреждане на възможността за възстановяване на тези земи, а освен това не е съобразено с предпоставките за възстановяване на собствеността – възстановени са земи, върху които попадат складове на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо това решение не може да бъде зачетено, тъй като то е непротивопоставимо на трети лица, които не са участвали в административното производство по възстановяване на собствеността. В исковото производство, образувано по спор за собственост на тези земи, съдът има правомощието да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на това решение и ако то не е съобразено с предпоставките за възстановяване на собствеността, да не зачете неговото действие в отношенията между страните по делото. По изложените съображения предявеният иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. Ц., ЕГН **********, В. С. С.а, ЕГН **********, В. С. П., ЕГН ********** и С. С. К., ЕГН **********, всички от гр. П., ул.”И” №6 срещу „Д” А. гр. П., ул.”М” №17 иск по чл.108 от ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху имот пл. №2746, кв.11 от помощния кадастрален план на гр. П., одобрен със заповед №220/25.03.93г. на кмета на общината.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
становяване по реда на ЗСПЗЗ и затова решението на П. комисия от 1993г. е незаконосъобразно.
Касационната жалба е основателна.
Правото на собственост на ищците върху процесния имот зависи от това дали издаденото в тяхна полза решение на ПК П. е съобразено с фактическото състояние на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, както и с разпоредбите на закона, действали при постановяване на решението. За да се извърши такава преценка следва да бъдат изяснени няколко обстоятелства, за които съдът не притежава специални знания и за които следва да се допусне техническа експертиза. На първо място – не е изяснено по категоричен начин по делото дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 04.03.1991г., процесният имот е бил част от стопански двор на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ или е бил извън този двор. По делото има данни, че по изработения през 1996г. нов кадастрален и регулационен план на промишлената зона на гр. П. земята на ищците попада в границите на имот пл. №280, за който има отредени два парцела за „А” АФ. Няма обаче данни какво е било положението по предходен кадастрален план, действал към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, още повече, че сега имотът е извън оградения терен на дружеството. Няма категорични данни и за това дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът на ищците е бил застроен със съществуващите понастоящем складове или те са построени по-късно.достовенерието на община П., въз основа на което е постановено и решението на поземлената комисия за възстановяването на собствеността, е издадено на база данните по помощния кадастрален план от 1993г., изработен по стари планове от 1930г. и 1936г. Не е изяснено дали в този помощен план са нанесени и съществуващите към момента на изработването му кадастрални данни и по-специално – съществуващите постройки. Не е изяснено също дали двата склада, попадащи в процесния имот, са били част от имуществото на „А” АФ, описано в протокол №4 от 01.12.1995г. и впоследствие в нот.акт №68, т.ІІ, н.д. №784/95г. и евентуално – коя от описаните в тези документи стопански постройки съответства на складовете. Всички тези въпроси са от значение за постановяването на правилно решение по делото и следва да бъдат изяснени от настоящата инстанция, при съобразяване на чл.218 и от ГПК/отм./ и приетото в т.3 от ТР №2/2004г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се допусне техническа експертиза, която да даде отговор на тези въпроси.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №141 от 12.10.07г. по гр.д. №18/07г. на Б. окръжен съд.
Допуска съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да проследи регулационния статут на процесния имот след включването му в плана на гр. П. през 1973г., като изясни дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 04.03.91г. имотът е попадал в стопанския двор на „А” АФ; дали е бил застроен със съществуващите към настоящия момент два склада със застроена площ от по 700 кв.м. всеки и дали тези складове са част от имуществото, изброено в протокол №4 от 01.12.1995г. и впоследствие – в нот.акт №68, т.ІІ, н.д. №784/95г.
Назначава вещо лице Д. Н. Л. от гр. Б., при първоначално възнаграждение от 140 лв., вносимо от касатора в 7 дневен срок от получаване на съобщението.
Насрочва делото за 08.10.09г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице, след внасяне на депозита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: