Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
София, 18.02.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№131 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Х. А. С. от гр. С. срещу решение от 29.06.07г. по гр.д. №2945/05г. на Софийски градски съд.
В жалбата е изложено оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон във връзка с приложението на института на придобивната давност, както и за необоснованост на извода на съда за идентичност на имота на ищеца и този, който е възстановен на ответниците по реда на ЗСПЗЗ.
Ответниците Й. С. Й., П. С. П., И. В. Т. и К. С. Ц. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Х. А. С. срещу С. И. П. , заместен в хода на процеса по реда на чл.120 от ГПК/отм./ от наследниците си Й. С. Й., П. С. П., И. В. Т. и К. С. Ц. иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – за установяване правото на собственост върху дворно място, находящо се в гр. С., кв.”Б”, с площ от 1000 кв.м., представляващо УПИ ХХІ-57 от кв.3 по регулационния план на гр. С., кв. Бояна, при съседи: улица, улица-тупик, УПИ ХХ-55, УПИ ХІV-54, УПИ ХІІІ-56, УПИ VІІ-59, на основание наследство по завещание, както и на основание придобивна давност. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че към 1967 г.
процесното място е било част от нива, цялата с площ от 2 дка., собственост на Велика С. , Г. С. , С. С. и В. С. , по силата на замяна, извършена от ТПС комисия. С писмен договор от 08.03.67г. собствениците са продали процесното място от 1000 кв.м. на П. Г. С. и С. М. С. Със завещание от 20.08.86г. Петрана С. се е разпоредила с цялото си имущество в полза на своя съпруг М, а той от своя страна със саморъчно завещание от 12.02.87г. е завещал имуществото си на своя внук Х. А. С., срещу задължението да го гледа докато е жив. През 1993г. Х. С. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху процесното дворно място по давност и наследство по завещание. В нотариалния акт мястото е описано като имот пл. №57, кад.лист №616, цялото с площ от 1000 кв.м. По плана на в.з. „К”-ІІІ част -разширението, одобрен със заповед №РД-09-362/12.08.96г., процесното място е включено в парцел **** от кв.3а. Мястото е застроено със сграда с площ от 8,07 кв.м., за която няма издадени строителни книжа. С решение №5870 от 22.11.00г. ПК „В” е възстановила на наследниците на И. В. П. нива от 0,968 дка, съставляваща имот пл. №4369, кад.лист №616 по кадастралния план от 1950г., от който 850 кв.м. попадат в процесния имот.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че евентуално съединените искове за собственост са неоснователни. Имотът е попадал в границите на общия градоустройствен план на гр. С. и съответно е бил под режима на ЗРПВПВННИ. Няма данни да е била спазена процедурата по чл.1, ал.1 от този закон, поради което договорът от 08.03.67г. няма транслативен ефект, с него собствеността не е била прехвърлена, той има характер само на предварителен договор. До момента на влизане в сила на ЗСГ през 1973г. не е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишна придобивна давност, а с чл.29, ал.1, т.1 от ЗСГ е въведена забрана за придобиване по давност на недвижими имоти и вещни права, за които се е прилагал ЗРПВПВННИ, освен ако давността не е изтекла до влизане на ЗСГ в сила. Забраната е действала до отмяната на глава ІІ от ЗСГ – ДВ бр.21/13.03.90г., а наследодателите на ищеца са починали преди това – т.е. те не са придобили собствеността на имота по давност и съответно – не са могли да я прехвърлят на ищеца със завещанията, на които той се позовава, още повече, че завещанието на М. С. съдържа уговорка за възмездност, която го прави нищожно. Прието е също, че ищецът не е станал собственик на имота по силата на осъществяваното от него давностно владение след смъртта на наследодателите, тъй като §1, т.3 от ПЗР на ЗОСОИ отрича правното действие на придобивната давност, изтекла до момента на влизане на тази разпоредба в сила – 21.11.97г., по отношение на имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия, а след тази дата и до момента на подаване на исковата молба – 19.03.03г. също няма владение върху имота в продължение на десет години.
Решението е правилно.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбите, регламентиращи придобивната давност. Съобразен с данните по делото и законосъобразен е решаващият извод на съда, че собствеността върху процесния имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и затова спрямо него намира приложение §1, т.3 от ПЗР на ЗОСОИ /ДВ бр.107/97г./, съгласно който изтеклата придобивна давност за този вид имоти не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Този текст заличава правното значение на давностното владение, осъществявано от наследодателите на ищеца и от самия него до 22.11.97г., когато разпоредбата е влязла в сила. Неоснователен е развитият от касатора довод в писмената му защита, че разпоредбата на §1, т.3 от ПЗР на ЗОСОИ не намира приложение в случая, тъй като процесният имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, защото е застроен и съгласно чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, извършената от ТПС комисия замяна запазва действието си, т.е. – имотът не се възстановява на първоначалния собственик или на наследниците му. Цитираната правна норма се отнася за застроени имоти, а процесният, въпреки съществуващата в него постройка от 8 кв.м., не може да се приеме за застроен. Към момента на влизане в сила на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ той е имал характер на земеделска земя и при преценката дали може да се счита за застроен, следва да се отчетат разпоредбите на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и чл.177, ал.1 и ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ от 1977г./отм./. Съгласно тези текстове, застроени са тези земи за земеделско ползване, в които са изградени постройки за сезонно ползване и инвентар, състоящи се най-малко от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на инвентар. Не са сгради изброените в §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В настоящия случай изградената в процесния имот постройка се състои само от едно помещение, няма изброените в чл.177, ал.3 от Наредба №5 минимално изискуеми помещения и не може да се приеме за сграда, годна за обитаване и определяща имота като застроен.
Неоснователно е и второто оплакване в касационната жалба – че въззивният съд не отчел липсата на идентичност между имота на ищеца и този на ответниците и че всъщност се касаело за съседни имоти. Както правилно сочи жалбоподателят, този въпрос е от значение единствено за правния интерес от предявения иск. Правният интерес обаче се извлича от твърденията в исковата молба. В случая те са в смисъл, че ответниците оспорват собствеността на ищеца и считат имота му за свой, като се позовават на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Това твърдение обуславя правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост. Дори в хода на процеса да се установи липса на идентичност между имота на ищеца и този, за който претендират ответниците, това обстоятелство не се отразява нито на допустимостта, нито на основателността на иска. Независимо от това, в случая твърденията за липса на идентичност на имотите са неоснователни. По делото категорично е установено обстоятелството, че 850 кв.м. от възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот на ответниците попадат в УПИ ХІ-57, за който претендира ищецът. Данните за грешка в означението на процесния имот – в едни от плановете той фигурира като УПИ ХІ-57, а в други – като УПИ ХІІ-57, не водят до извод, че имотът на ищеца и този на ответниците са съседни, както се поддържа в касационната жалба. И в двете неоспорени заключения на вещите лица по делото се установява, че възстановеният на ответниците имот пл. №4369 по кадастралния план от 1950г. попада върху имота на ищеца, който в едни от документите, издадени от общината, фигурира като УПИ ХІ-57, а в други – като УПИ ХІІ-57, но тази грешка не се отразява на обективния факт на почти пълно съвпадение на имотите.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.06.07г. по гр.д. №2945/05г. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: