Р Е Ш Е Н И Е
№ 620
София, 16.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1675 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на О. Е. Д. от гр. В. срещу решение №948 от 01.08.07г. по гр.д. №243/06г. на Варненския окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за материална незаконосъобразност на обжалваното решение – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Поддържа се, че съдът основал решението си на доказателства, събрани по искане на адвокат, който не е бил пълномощник на ответницата В; вместо да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за събиране на доказателствата от първата инстанция, въззивният съд събрал тези доказателства, с което нарушил принципите за триинстанционност на исковото производство и за равнопоставеност на страните в процеса. Незаконосъобразно бил приложен чл.86 от ЗС, при неизяснено обстоятелство дали спорният имот е бил държавна собственост или собственост на търговско дружество. Неправилно били преценени и свидетелските показания, установяващи съвладение на спорния имот от ищеца и ответницата В след смъртта на тяхната майка, а не изключително владение от нейна страна.
Ответниците в производството – В. Е. Д., Й. Д. К., Н. В. К., Г. Д. П. и М. Б. П. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решението от 07.11.05г. по гр.д. №3038/04г. на Варненския районен съд, с което са били отхвърлени следните искове: по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, вр.чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, предявен от О. Е. Д. срещу В. Е. Д., за установяване правото на собственост на ищеца върху ? ид.част от недвижим имот – място с площ от 818 кв.м., находящо се в гр. В., местн.”С”, съставляващо ПИ №3 по КП на 21 подрайон на гр. В. и за отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на нотариалния акт №152/2004г., с който ответницата се е снабдила по обстоятелствена проверка за целия имот, както и на нот.акт №133/2004г., с който тя е продала имота на другите ответници – Й. Д. К. и Г. Д. П., по време на брака им съответно с Н. В. К. и М. Б. П.; по чл.33, ал.2 от ЗС – за изкупуване на прехвърлената от В. Д. на другите ответници ? ид.част от имота и по чл.108 от ЗС, предявен срещу приобретателите на имота.
Въззивният съд е приел, че ищецът и първата ответница не са придобили в съсобственост спорния имот, чрез съвладение и присъединяване на владението на майка им, тъй като имотът е бил държавна собственост. Този извод съдът е направил единствено на база твърдението в исковата молба, че до 1994г. за него е съществувало наемно правоотношение между майката на ищеца и първата ответница от една страна и „Ж” от друга. Поради съществуващата до 1996г. забрана на чл.86 от ЗС за придобиване по давност на имот – държавна собственост, периодът от 1994г. до 2005г., когато е подадена исковата молба, не е достатъчен, за да трансформира недобросъвестното владение в право на собственост върху имота. Представените удостоверения, че имотът не е актуван като държавен или общински не променят извода за неговия характер, тъй като актовете за държавна или общинска собственост не създават права. Независимо от изложеното, съдът е приел, че по делото не е установено по категоричен начин наследодателката на страните да е установила върху имота владение с намерение за своене, както и твърдението на ищеца, че той е осъществявал владелчески действия върху имота след смъртта на майка си. Обсъдени са свидетелските показания, събрани във въззивната инстанция и е прието, че те са противоречиви и от тях не може да се направи извод за твърдените от ищеца обстоятелства. Поради недоказана собственост на ищеца върху ? ид.част от спорния имот е отхвърлен и искът му срещу останалите ответници по чл.33, ал.2 от ЗС, както и искът по чл.108 от ЗС.
При постановяване на това решение не е допуснато твърдяното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, изразяващо се в обсъждане на гласни доказателства, събрани по искане на пълномощник, който е действал без представителна власт. Въззивният съд изрично е посочил в мотивите си, че при формиране на изводите си няма да цени събраните в първата инстанция гласни доказателства. Същевременно въззивният съд е съд по съществото на правния спор. Той има правомощието да събира нови доказателства, както и да извършва преразпит на свидетелите от първата инстанция. С тези си действия той не нарушава принципа на триинстанционност на исковото производство, както неправилно поддържа жалбоподателят, нито пък нарушава принципа за равенство на страните в процеса. Като е основал решението си на гласни доказателства, събрани във въззивното производство, окръжният съд не е извършил процесуално нарушение.
Основателно е другото оплакване в касационната жалба – че не е била изяснена собствеността на спорния имот към 1994г., когато по твърдение на ищеца е било прекратено наемното правоотношение за този имот. По делото има данни, че по своя характер той е бил селскостопански преди да бъде включен в границите на гр. В.. Не е изяснено кога, от кого и по какъв ред той е бил предоставен на родителите на ищеца; кога е включен в границите на гр. В. и има ли изобщо влязъл в сила план, включващ този имот; какъв е бил договорът с “Ж” и по каква причина е бил прекратен; има ли данни за собствеността на имота към този момент. Тези въпроси са от значение при преценката кои са приложимите правни норми, във връзка с възможността такъв имот да бъде придобит по давност. Изясняването на тези въпроси изисква специални знания, с които съдът не разполага и той е бил длъжен да възложи на вещо лице съответната задача, дори и без да е имало искане от страните по делото – т.10 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Като не е изпълнил това свое правомощие, въззивният съд не е изяснил делото от фактическа страна, което обуславя отмяна на постановеното решение и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.3 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №948 от 01.08.07г. по гр.д. №243/06г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: