Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
София, 16.02.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№51 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218е, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./, вр.§2, ал.3 от ПЗР на ГПК от 2007г.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. А. от гр. П., както и от Е. Х. А. и Д. С. А., действащи ч. пълномощника си адв. К, срещу решение №1733 от 24.10.2005г. по гр.д. №1103/07г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по субективно съединените искове с правно основание чл.108 от ЗС, както и в частта, с която ответниците са били осъдени да заплатят разноски по делото до размер на сумата от 238,91лв.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Поддържа се, че в нарушение на чл.113 от ЗС въззивният съд не зачел правата по вписания нотариален акт №41, т.І, рег. №1235, н.д. №36/03г. на нотариус №144 при НК на РБ. Не били обсъдени всички доказателства по делото, вследствие на което съдът неправилно приел, че искът за собственост е основателен за ? ид.част от процесния имот, вместо само за ? ид.част, съгласно влязлото в сила решение по чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, формиращо сила на пресъдено нещо между първата ищца Д. А. и жалбоподателя С. А. Освен това съдът неоснователно отказал да спре производството по иска за собственост до приключване на преюдициалния спор по иска за делба на същия имот.
Ответниците в производството Д. М. А. и В. Т. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира касационната жалба за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил в сила решение №14 от 22.02.07г. по гр.д. №3499/05г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която са били уважени предявените от Д. М. А. и В. Т. / с рождено име В. М. А. / срещу С. Д. А., Е. Х. А. и Д. С. А. субективно съединени искове по чл.108 от ЗС – за установяване собствеността и предаване владението върху ? ид.част от недвижим имот в гр. П., представляващ дворно място, съставляващо УПИ * от кв.82 по плана на ЦГЧ гр. П., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, както и в частта, с която ответниците са били осъдени да заплатят разноски до размер на сумата от 238,91лв.
Въззивният съд е приел, че ищците Д// са наследници /дъщери/ на М. А. , б.ж. на гр. П., а ответникът С. А. е наследник на Д. А. С нотариален акт №56, т.10, рег. №2124, н.д. №2178/25.12.1947г. наследодателите М. А. и Д. А. са закупили процесния недвижим имот. С влязло в сила решение по гр.д. №1884/2001г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение №1770/03 от 02.12.04г. по гр.д. №1634/2002г. на ВКС, ІV ГО, е било признато за установено спрямо ответника С, че първата ищца – Д. А. е собственик на ? ид.част от имота. В хода на това производство, С. А. е прехвърлил на сина си Д. С. А. собствеността върху целия имот срещу задължение за издръжка и гледане – нот.акт №41, т.І, рег. №1235, н.д. №36/2003г.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че по силата на придобивната сделка от 1947г., братята М. А. и Д. А. са станали съсобственици при равни квоти на процесния имот. След смъртта им, техните права са преминали върху наследниците им. Ищците, в качеството си на наследници на М. А. , са собственици общо на ? ид.част от процесния имот. Ответниците С. А. , Е. А. /негова съпруга/ и Д. С. А. /техен син/ оспорват правата на ищците и отказват да ги допуснат в имота, поради което предявеният иск по чл.108 от ЗС за ? ид.част от имота е основателен. Прието е, че спорът за делба на същия имот, който е бил висящ в съда, не е преюдициален по отношение на спора по чл.108 от ЗС, тъй като и по двата иска се изследва собствеността върху имота. Прието е също, че вписването на нотариалния акт, с който Д. С. А. е придобил собствеността върху целия имот не го прави изключителен собственик, а разпоредбата на чл.113 от ЗС, на която се позовават ответниците, е неприложима в случая.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира въззивното решение за правилно в частта, с която ревандикационният иск е бил уважен по отношение на ? ид.част от процесния имот, собственост на ищцата Д. С. върху тази ид.част е призната с влязлото в сила предходно решение по чл.97, ал.1 от ГПК, което се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по това дело – Д. А. и С. Д. А., които са страни и в настоящия правен спор. Предходното решение обвързва със сила на пресъдено нещо и частния правоприемник на С. А. – неговия син Д. С. А., на когото в хода на висящия процес по предходното дело е било прехвърлено спорното право. В случая приложение намира чл.121, ал.3 от ГПК /отм./. Следва да се има предвид, че към момента на завеждане на предходното дело по иска с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, чл.112 от ЗС е в старата си редакция, преди изменението с ДВ бр.34/2000г. и към този момент не е имало изискване за вписване на исковите молби за собственост. Спрямо тези висящи искови молби изключението по чл.121, ал.3 от ГПК /отм./, вр.чл.114 от ЗС не намира приложение – с други думи – без значение е кога точно е вписан нотариалният акт на Д. С. А.. С. като е придобил спорното право в хода на висящия процес, той е обвързан от съдебно установеното спрямо неговия праводател С. А. , че Д. А. е собственик на ? ид.част от прехвърления имот. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че разпоредбата на чл.113 от ЗС, на която се позовават жалбоподателите, не намира приложение в процесния случай, тъй като тя третира хипотезата на конкуренция на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота от един и същ праводател – в този случай собственик е това лице, което първо е вписало правата си. В случая такава конкуренция не възниква, Д. С. А. е придобил собствеността върху имота от своя баща С, който не може да му прехвърли повече права от тези, които притежава.
Основателно е другото оплакване в касационната жалба – че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и е признал на втората ищца В. Т. право на собственост върху ? ид.част от спорния имот, без тя да е установила правата си. Тази ищца не е установила правото си на собственост с предходно влязло в сила съдебно решение и следва да стори това в настоящия процес. Тя се е позовала единствено на наследствено правоприемство от М. А. , който е бил собственик на ? ид.част от процесния имот. Правата и са оспорени от ответниците още в първото съдебно заседание по делото, в което те са се позовали на делбен протокол по гр.д. №380/67г., вписан на 27.07.67г., с който целият имот е оставен в дял на Д. А. , наследодател на първия ответник С. А. Този протокол е представен по делото, приет е от съда като доказателство, няма последващо определение за изключването му от доказателствения материал поради това, че копието е нечетливо, ето защо съдът е следвало да го обсъди в решението си, но той не е сторил това. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на обжалваното решение в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени на В. Т. в размер на 119,46лв. В останалата част – по иска на Д. А. за ? ид.част от процесния имот и за присъдените в нейна полза разноски от 119,46лв. въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че отказът на съда да спре на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ производството по иска с правно основание чл.108 от ЗС до приключване на висящото дело за делба на същия имот не представлява процесуално нарушение. Правото на собственост върху имота е предмет на изследване и по двете дела и не може едното от тях да се приеме за преюдициално по отношение на другото.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.2 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1733 от 24.10.05г. по гр.д. №1103/07г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение №14 от 22.02.07г. по гр.д. №3499/05г. на Пловдивския районен съд, с което са били уважени предявените от В. Т. / с рождено име В. М. А. / срещу С. Д. А., Е. Х. А. и Д. С. А. субективно съединени искове по чл.108 от ЗС – за установяване собствеността и предаване владението върху 1/4 ид.част от недвижим имот в гр. П., представляващ дворно място, съставляващо УПИ * от кв.82 по плана на ЦГЧ гр. П., заедно с ? ид.част от построената в него двуетажна жилищна сграда, както и в частта, с която ответниците са били осъдени да заплатят на В. Т. разноски до размер на сумата от 119,46лв.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1733 от 24.10.05г. по гр.д. №1103/07г. на Пловдивския окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е оставено в сила решение №14 от 22.02.07г. по гр.д. №3499/05г. на Пловдивския районен съд, с което са били уважени предявените от Д. М. А. срещу С. Д. А., Е. Х. А. и Д. С. А. субективно съединени искове по чл.108 от ЗС – за установяване собствеността и предаване владението върху 1/4 ид.част от недвижим имот в гр. П., представляващ дворно място, съставляващо УПИ * от кв.82 по плана на ЦГЧ гр. П., заедно с ? ид.част от построената в него двуетажна жилищна сграда, както и в частта, с която ответниците са били осъдени да заплатят на Д. А. разноски до размер на сумата от 119,46лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: