Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
София, 24.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№312 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. С. от гр. Б. срещу решение №59 от 10.08.07г. по гр.д. №88/07г. на Бургаския апелативен съд.
В жалбата се поддържа оплакване, че въззивният съд не е установил действителните уговорки между страните по повод сключения от тях договор за изработка, поради което неправилно приел, че не е налице неизпълнение от страна на ответника и съответно – не са налице условията на чл.262, ал.2 от ЗЗД за разваляне на договора.
Ответникът в производството – Д. Т. К. от с. Р., обл. Бургас не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение състав на Бургаския апелативен съд е оставил в сила решение №20 от 07.03.07г. по гр.д. №184/06г. на Бургаския окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Т. С. С. срещу Д. Т. К. иск по чл.262, ал.2 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 9000лв. – стойност на автомобил – микробус „Ф”, предоставен за ремонт на ответника и неремонтиран; 3000лв. – стойност на осигурени от ищеца резервни части; 700лв. – платени на ответника за изпълнение на поръчката и 1300лв. – обезщетение за лишаване от ползване на микробуса за периода май 2004г. – май 2005г.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че през месец декември 2003г. микробусът на ищеца е бил увреден при ПТП. Тъй като той не е бил застрахован, за произшествието не е бил съставен протокол на КАТ. По уговорка между страните, микробусът е бил откаран до автосервиза на ответника в с. Р., където е бил оставен за съхранение. През пролетта на 2004г. страните се уговорили ответникът да извърши ремонт на микробуса, а ищецът – да му достави необходимите за това части, посочени по списък от ответника. Прието е, че ответникът е извършил частичен ремонт на микробуса, като е вложил всички предоставени му от ищеца части, с изключение на преден ляв кялник, за монтирането на който следвало да се извършат предходни действия, за които липсвали части. Според заключението на вещите лица по тройната техническа експертиза, за пълното довършване на ремонта на микробуса са необходими още части, които не са доставени от ищеца – радиатор с дифузьор и вентилатор, предно обзорно стъкло, мигачи и др. Причина за недовършения ремонт е липсата на тези части.
При тези данни от правна страна е прието, че предявеният иск е неоснователен. Причината за недовършването на ремонта е неизпълнението на задължението на ищеца за доставка на необходимите части. Той може да няма вече интерес от реалното изпълнение, но обезщетение за вреди може да претендира само при виновно неизпълнение от страна на ответника, а в случая няма такова. Освен това – не е установено изпълнението на договора да е станало безпредметно поради това, че микробусът е негоден за употреба по предназначение. Понастоящем той не може да се ползва поради незавършване на ремонта му по вина на ищеца, а не по друга причина. Неоснователни са и претенциите за заплащане на закупените от ищеца части, тъй като те са вложени в извършения до момента ремонт. Няма основание да се иска връщане на сумата от 700лв., дадена за труд, тъй като според вещите лица положеният до момента труд струва около 1600лв. Няма основание да се претендират и суми за лишаване от ползване на веща през периода 2004г. – 2005г., тъй като през този период микробусът не е могъл да се използва поради неизпълнение от страна на ищеца, а не на ответника.
Решението е правилно.
Съобразен с данните по делото е изводът на въззивния съд, че първоначално между страните не е имало уговорка за ремонт на процесния автомобил, а той е бил оставен само за съхранение при ответника. В този смисъл са както показанията на св. П, който е бил помощник на ответника в неговия автосервиз, така и данните по делото, че закупуването на части за ремонт е започнало едва на 25.03.04г., а не в края на 2003г., когато автомолилът е бил оставен при ответника. Ето защо показанията на свидетеля Я, че ответникът е обещал да приключи с ремонта през м.февруари-март 2004г. са изолирани и правилно въззивният съд не ги е ценил.
Правилен е изводът на съда и по основния спорен въпрос – чие е било задължението за доставка на части за ремонт на автомобила. Всички данни по делото сочат, че това задължение е било на ищеца. Показанията на свидетеля П по този въпрос са изрични. Той установява, че приложеният с исковата молба списък на резервните части е бил изготвен от ответника /от неговата съпруга/ и представен на ищеца. В този смисъл косвено са и показанията на ищцовия свидетел А, който сочи, че майсторът е дал на ищеца списък на частите и той е купувал и носел части по списъка. Свидетелят Я. също сочи, че ищецът е носел на ответника части, които е купувал от Т. При тези данни неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд неправилно е установил чие е било задължението за доставка на части. В съответствие с данните по делото е и другият идвод на съда – че ремонтът не е довършен поради това, че не са доставени всички необходими части. Заключението на вещите лица по неоспорената тройна техническа експертиза е категорично – че за ремонта до този момент са вложени 160 часа труд на стойност 1600лв., който не е изцяло заплатен, че са ремонтирани двигателят и скоростната кутия, че при ремонта са вложени всички части, за които ищецът е представил доказателства за закупуването им, с изключение на един преден калник, както и че има недоставени части, изброени от вещите лица, които са необходими за завършване на ремонта. При тези данни правилно въззивният съд не се е доверил на показанията на свидетеля Я, че ищецът е осигурил всички части по списъка. Тези показания са общи, не кореспондират с останалите доказателства и не следва да се ценят. Недостоверни са и показанията на свидетеля К. К. от него, че ищецът е занесъл на ответника частите за ремонта два-три дни след като е оставил автомобила за ремонт, т.е. през м. декември 2003г., не кореспондира с представените по делото писмени доказателства, че първите части са закупени едва на 25.03.2004г.
При съвкупната преценка на всички доказателства по делото въззивният съд е достигнал до законосъобразен извод, че не са налице условията на чл.262, ал.2 от ЗЗД за уважаване на предявения иск. За да може да развали договора за изработка, ищецът следва да е изправна страна по него, а в случая това не е така. Задължението на ответника да извърши ремонт е обусловено от насрещното задължение на ищеца да му достави всички необходими за това части. В случая е налице забава на кредитора по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЗД, която освобождава длъжника от отговорност, тъй като изпълнението на неговото задължение изцяло зависи от предходното изпълнение на задължението на кредитора. Реалното изпълнение по договора все още е възможно, вещта може да стане годна за употреба след довършване на ремонта, липсва основание да се търси нейната парична равностойност, както и стойността на вложените до момента материали за нейния ремонт, връщане на сумата, дадена за труд, както и обезщетение за лишаване от ползването и.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №59 от 10.08.07г. по гр.д. №88/07г. на Бургаския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: