Р Е Ш Е Н И Е
№ 621
София, 16.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1774 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение от 28.01.08г. по гр.д. №597/07г. на Хасковския окръжен съд.
В жалбата на Т. А. И. от гр. Х. е изложено оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, както и за необоснованост – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Поддържа се, че не били налице условията на закона за възлагане на процесното жилище в дял на съделителката З, която се разпоредила с друг свой жилищен имот след смъртта на общия наследодател А. Н. бил изводът, че не е установено ползването на другия делбен имот – УПИ ХХІV-391 само от съделителката З, поради което неправилно е била отхвърлена претенцията на жалбоподателката за сумата от 965 лв. – обезщетение за лишаване от ползването на имота, както и 212лв. мораторна лихва върху това вземане.
З. Н. А. от гр. Х. обжалва въззивното решение само в частта, с която е било потвърдено решението на районния съд по чл.286 от ГПК /отм./, с което тя е била осъдена да заплати на Т. А. И. сумата от 4 692лв. – обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползването на допуснатия до делба апартамент; 1300лв. – обезщетение за забава по отношение на горното вземане, както и в частта, с която е била осъдена да запрати на Т. А. И. и на С. А. М. следните суми – по 2370лв. – паричната равностойност на дяловете на тези съделителки от съсобствени движими вещи. Оплакванията са за неправилно преценени от съда доказателства.
Ответницата в производството С. М. оспорва жалбата на З. А.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационните жалби срещу въззивното решение по чл.286 от ГПК /отм./ са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Съображенията за това са следните: Предмет на решението по чл.286 от ГПК /отм./ са претенции по сметки, както следва: от Т. А. И. – за сумите 4692лв. – обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползването от З. Н. А. на целия апартамент, допуснат до делба, през периода 21.01.2002г. – 17.10.06г.; 3414лв. – обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползването от З. Н. на допуснатото до делба дворно място през същия период от време; 1300лв. и 1035лв. – съответни обезщетения за забава върху горните две вземания, както и 4200лв. – 1/3 от стойността на останалите в наследство движими вещи, с които З. Н. се е разпоредила. С. А. М. е предявила претенции по сметки само за сумата от 4200лв. – равностойност на движими вещи и 58,30лв. – припадащата се на З. Н. част от платени от молителката данъци и такси за процесните имоти. Всички претенции са за суми под 5000лв. и съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./, въззивното решение по тях не подлежи на касационно обжалване.
В частта, с която въззивният съд е оставил в сила решение №256 от 12.06.2007г. по гр.д. №64/2006г. на Хасковския районен съд по извършване на делбата, касационната жалба на Т. А. И. е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията за това са следните:
До делба са допуснати два недвижими имота – апартамент №6, находящ се в гр. Х., ул.”Д” №27, ет.2 и дворно място в гр. Х., съставляващо УПИ ХХІV-391 в кв.10, между съделителките Т. А. И., С. А. М. и З. Н. А. , при равни квоти – по 1/3 ид.част.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което апартаментът е възложен в дял на преживялата съпруга З по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, а дворното място е изнесено на публична продан на основание чл.288, ал.1 от ГПК /отм./. По отношение на апартамента е прието, че само З. А. отговаря на изискванията на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ за възлагането му и само тя има подадена в срок възлагателна претенция. Обстоятелството, че след смъртта на общия наследодател се е разпоредила със собственото си жилище в полза на своите деца, като е запазила правото на ползване върху него, не препятства възлагането на процесния апартамент в неин дял, предвид приетото в т.7 на ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС. Дворното място е изнесено на публична продан, тъй като в случая тя се явява единственият способ за извършване на делбата. Съдът е отказал да извърши разпределение на имотите по реда на чл.292 от ГПК /отм./, като постави апартамента в общ дял на Т. И. и С. М. , а дворното място – в дял на З. А. , тъй като този способ за ликвидилане на съсобствеността е неприложим при наличие на възлагателна претенция, която се явява основателна.
Решението е правилно.
Неоснователно е основното възражение в жалбата на Т. И. , че съделителката З е злоупотребила с правата си, като е заявила възлагателна претенция, след като преди това се е разпоредила със собственото си жилище. Въззивният съд е разгледал това възражение и е съобразил разясненията, дадени в т.7 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС по този въпрос. След като единствено З. А. отговаря на изискването на чл.288, ал.3 от ГПК за възлагане на делбения апартамент и след като само тя е заявила искане за възлагането му, предхождащата прехвърлителна сделка по отношение на собственото и жилище е без значение за спора и не може да се приеме като злоупотреба с права. Тълкувателното решение има задължителен характер, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ и не може да се приеме, че даденото с него тълкуване на закона е спорно, както се поддържа в касационната жалба. Неоснователно е и другото възражение – че З. А. не е отговаряла на изискванията на закона за възлагане на жилищния имот, след като е е запазила правото си на ползване върху собственото си жилище, което е прехвърлила на своя син. Изискването на закона следва да се разбира в смисъл, че съделителят с възлагателна претенция не следва да притежава собственост върху друго жилище. Правото на ползване върху друг жилищен имот не е пречка да се упражни правото да се иска възлагане на делбеното жилище по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на З. Н. А. срещу решението от 28.01.08г. по гр.д. №597/07г. на Хасковския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. А. И. срещу решението от 28.01.08г. по гр.д. №597/07г. на Хасковския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение №48 от 28.02.07г. по гр.д. №64/2006г. на Хасковския районен съд по чл.286 от ГПК /отм./.
В тази част решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 28.01.08г. по гр.д. №597/07г. на Хасковския окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение №256 от 12.06.07г. по гр.д. №64/06г. на Хасковския районен съд по чл.288, ал.1 и ал.3 от ГПК /отм./.
В тази част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: