Р Е Ш Е Н И Е
№ 514
София, 17.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1271 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Й. Б. Н. и Й. Д. Н. от гр. С. срещу решение от 12.05.06г. по гр.д. №875/01г. на СГС, ІІ-Б ГО.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./.
Ответниците в производството М. С. Д. и Д. С. З. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмени възражения.
Ответникът С. община не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 26.07.2000г. по гр.д. №5743/98г. на Софийския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Й. Б. Н. и Й. Д. Н. срещу С. община, М. С. Д. и Д. С. З. иск по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./ – да се признае за установено по отношение на ответниците, че е налице грешка в кадастралния план на гр. С., кв.”Д”, кв.93, като действителната имотна граница между парцел **** и ХХ-579 /а по приетия в хода на процеса план- заповед № РД-50-223/12.07.04г. – УПИ ХVІІ-889 и УПИ ХІV-888 / е по линията на имот пл. №380 по плана от 1950г., а не по общата регулационна граница, определена с този план.
Въззивният съд е приел, че през 1961г. ищцата Й е придобила чрез дарение от баща си Б кв.м., представляващи идеална част от парцел ****,381 от кв.93 по плана на с. Д., а с договор за доброволна делба от 1963г. е станала изключителен собственик на парцела. Тя никога не е притежавала собствеността на имот пл. №380, който е бил включен в общия парцел ****,381, поради което не може да претендира, че е собственик на спорната част от този имот, с площ от около 173 кв.м., която с плана от 1950г. се придава по регулация към съседния парцел ****. Независимо от това, позовавайки се на показанията на свидетелите М, Д. и Р. , че в изпълнение на предвижданията на регулационния план от 1950г. между съседните парцели е била поставена граница, съвпадаща с регулационната линия, съдът е приел, че регулацията е приложена, поради което претенцията на ищцата е неоснователна.
В касационната жалба са изложени оплаквания, че съдът е изградил изводите си единствено на показанията на св. М, без да обсъди неоспорените заключения на вещите лица, които установявали, че спорната имотна граница съществува на терена и е заснета в регулационните планове до 1995г. Неправилно били игнорирани и показанията на другите свидетели, които установявали, че при делбата от 1963г. ищцата е получила владението върху целия имот пл. №380, включително и на спорната част, владяла е тази част до завеждане на иска и я е придобила по давност. Развит е довод, че с регулационния план от 1959г. процесната част попада не в парцел, а в имот, отреден за озеленяване, поради което не е съществувала забрана за придобиване на тази част по давност.
Жалбата е неоснователна.
Спорът е за дворно място с неправилна форма, с площ от около 173 кв.м., означено със зелен цвят и заключено между буквите АБВГДА по скицата към техническата експертиза от 21.01.99г. по гр.д. №5743/98г. на СРС. По плана на с. Д. от 1950г., изменен 1959г., то е част от имот пл. №380, за който заедно с имот пл. №381 е отреден общ парцел ****, 381 от кв.93. Със същия план спорното място, част от имот №380, е придадено по регулация към съседния парцел ****. Чрез дарението от 1961г. и делбата от 1963г., ищцата Й е придобила собствеността върху парцел ****,381. Според последващия план на кв. Драгалевци от 1970г., изменен 1995г., бившият парцел ****,381 съвпада с новия парцел ****, а старият парцел **** съответства на новия парцел ****Х – за озеленяване. Имотната граница между двата парцела според този план минава по регулационната линия, а не по линията на стария имот пл. №380. Този план е действал към момента на подаване на исковата молба. Изяснено е също чрез показанията на свидетелите М, че първоначално изградената ограда между двата парцела е минавала по регулационната граница и е била относително перпендикулярна на улицата, минаваща западно от парцелите. Впоследствие, няколко години преди завеждане на делото, ищците променили тази граница, навлизайки в парцела на ответниците, като новата граница вече е наклонена спрямо улицата и образува правоъгълен триъгълник спрямо старата. Тази нова граница е заснета в плана от 2001г. В заетата от ищците площ попада не само спорното място, но и други части от парцела на ответниците.
От значение за спорното право е дали планът от 1950г., изм.1965г. е бил приложен, за да настъпи съвпадение на имотната граница между двата съседни парцела с регулационната линия между тях. По този въпрос няма преки доказателства, а само множество косвени данни, които сочат, че регулацията е била приложена. Тези косвени доказателства в случая следва да бъдат взети предвид, тъй като не са запазени не само документите, свързани с приложението на дворищнорегулационните планове, но и самите планове, като вещите лица са работили на база отделни скици, издавани през различни години, от които може да се съди за съществуващото на място положение, както и за регулационните предвиждания. От факта, че по скицата от 26.02.93г. на “С”, изработена на базата на данните по кадастралния план от 1987г., кад.лист №718, заснетата имотна граница между двата парцела съвпада с регулационната линия между тях следва, че към този момент ищцата е отстъпила на ответниците владението на спорното място – т.е. – че регулацията е приложена. В същия смисъл са и показанията на свидетелите, на които се е позовал въззивният съд – те са установили, че първоначалната ограда между двата парцела е съвпадала с регулационната линия, при което спорното място попада в двора на ответниците. Вещите лица от тройната техническа експертиза от 26.04.06г., в т.1 от заключението си, основавайки се на скицата от 1993г., също приемат, че “парцелните граници на парцел **** 381 по плана от 1950г. са станали имотни и парцелни граници на парцел **** от последващия план, което означава, че регулацията е приложена – извод, който е потвърден от тях и при разпита им в съдебно заседание.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е преценил правилно доказателствата по делото. Показанията на свидетелите М не противоречат, а са в съответствие с данните по скиците и със заключенията на вещите лица. Тези показания в основната си част съвпадат и с показанията на свидетелката Р, сестра на ищцата, че тя е поставила ограда, с която е отстъпила навътре в своето място, като спорното място е останало в терена, отреден за озеленяване. Старата имотна граница, на която се позовават ищците, не само че не е била заснета на място при изработването на плана от 1970г., изм. 1995г., а напротив – по този план съществуващата кадастрална граница съвпада с регулационната линия между парцелите с плана от 1950г. Обстоятелството, че са издавани комбинирани скици, съдържащи не само данни за състоянието на имотите по действащия план, но и данни за границите на старите имоти пл. №380 и 381 по плана от 1950г., не означава, че на място тези стари граници са били материализирани при приемане на плана от 1970г. и след това.
Не може да се говори за грешка в действащия кадастрален план тогава, когато предходният регулационен план е бил приложен и имотната граница между два съседни парцела е съвпаднала с регулационната линия между тях, след заемането на придаваемите части – било чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 от ЗТСУ /отм./ или чрез въвод във владение след плащане на дължимото обезщетение или след погасяване на това вземане по давност съгласно чл.134 от ЗТСУ /отм./, било след изтичане десетгодишен срок на владение на придадените части – в този смисъл ТР №3 от 15.07.93г. по гр.д. №2/93г. на ОСГК на ВС. В настоящия случай няма данни за първите три хипотези, но третата е налице – много преди ищците да променят самоволно границата между двата имота, старата регулация е била приложена, имотната граница е съвпадала с общата регулационна линия между имотите и това състояние е продължило много повече от десет години.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателите, че са придобили собствеността върху спорното място по давност. До приемането на плана от 1970г. те не биха могли да придобият по давност реална част от съседния дворищнорегулационен парцел ****оради забраната на чл.40, ал.2 от ЗПИНМ /отм./. След 1970г. съседният имот е отреден за обществено мероприятие и според показанията на св. Р тогава ищцата е отстъпила навътре в собствения си парцел **** т.е. владението върху спорната част е преустановено. Преместването на границата от ищците навътре в имота на ответниците няколко години преди завеждане на настоящото дело също не може да доведе до извод, че спорната част е придобита от тях по давност.
Тъй като обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, то следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12.05.06г. по гр.д. №875/01г. на СГС, ІІ-Б ГО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: