О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 28.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4967 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №80 от 21.03.08г. по гр.д. №794/07г. на Хасковския окръжен съд е отменено решение №475/01.08.07г. по гр.д. №145/07г. на Хасковския районен съд и са уважени предявените от Д. Д. Д. срещу „БТК” А. гр. С. искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на Д. от длъжността „техник сервиз КРС”-ТВД Д. към РУД Х. , извършено със заповед №544 от 27.11.06г. на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ – „закриване на предприятието” е незаконно, тъй като бланката на издадената заповед е на РУД Х. , няма данни кой и в какво качество я е подписал, поради което не може да се провери дали той е имал съответните правомощия.
Касационна жалба срещу решението е подадена от „БТК” А. София. В нея се поддържа, че териториалните поделения на дружеството – РУ „Д” са били закрити със заповед № РД-08-630/28.01.04г. на изпълнителния директор на „БТК” А. , без да е определен техен правоприемник, поради което правилно Д. Д. е бил уволнен на основание чл.328, ал.1 от КТ. Заповедта за уволнението му е издадена от лице, натоварено да упражнява правомощията на работодателя. Дружеството е поддържало тази позиция и пред инстанциите по същество. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – дали може да се приеме, че една заповед за уволнение е незаконна само затова, че в нея не е означено лицето, от което тя изхожда. Според жалбоподателя изясняването на този въпрос от ВКС по повод конкретното дело ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът в производството Д. Д. Д. от гр. Х. оспорва жалбата, като излага доводи за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката, отразена в решение № 2092 от 21.01.02г. по гр.д. №276/01г. на ВКС, ІІІ ГО. В него е прието, че след като заповедта за уволнение притежава всички външни белези на акт на работодателя – изходящ номер, дата на издаване, от кого е издадена, подпис и печат на издателя, проверката дали тя е издадена от компетентно лице следва да се извърши в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. От това решение може да се извлече идеята, че липсата на име на издателя на заповедта за уволнение не е достатъчна, за да се приеме, че тя е незаконна – т.е. прието е нещо различно от това, което е приел въззивният съд в обжалваното решение. Това налага решението на окръжния съд да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №80 от 21.03.08г. по гр.д. №794/07г. на Хасковския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: