Р Е Ш Е Н И Е
№ 548
София, 04.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1364 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218е, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Р. от гр. Х. срещу решение №499 от 10.01.08г. по гр.д. № 576/07г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение по чл.209, ал.1 от ГПК /отм./ – не били налице условията на този текст за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново произнасяне от районния съд. Развити са и доводи по съществото на правния спор.
Ответникът в производството К. А. Д. не взема становище по жалбата.
Другият ответник – П. В. Т. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
П. В. Т. е предявила срещу В. С. Р. и срещу К. А. Д. иск по чл.108 от ЗС.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочила, че е собственик на цялата югоизточна жилищна сграда, разположена в УПИ ХVІІ, кв.170 по плана на гр. Х., като ответниците заемат неправомерно югозападната част от мазето и, твърдейки, че са негови собственици. Поискала е съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да и предадат владението върху югозападната част от мазето на спорната сграда.
С решение №202 от 17.07.07г. по гр.д. №1407/06г. Хасковският районен съд е отхвърлил предявения иск, като в диспозитива на решението си не е индивидуализирал спорното право по предмет – посочил е само страните и правната квалификация на иска, който отхвърля – чл.108 от ЗС.
С обжалваното в настоящото производство решение №499 от 10.01.08г. по гр.д. № 576/07г., Хасковският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Приел е, че както в мотивите, така и в диспозитива на първоинстанционното решение предметът на делото не е индивидуализиран, поради което е счел, че следва да се постанови нов съдебен акт на районния съд, с който този порок да бъде отстранен.
Решението е неправилно.
Въззивният съд е съд по съществото на правния спор. Той следва да се произнесе по предявения иск, като изложи свои мотиви по фактите и по правната страна на спора. Той следва да определи и правната квалификация на иска, като изхожда от заявените в исковата молба твърдения и от направеното искане за защита на спорното право. Липсата на индивидуализация на това право в мотивите и в диспозитива на първоинстанционното решение не е основание за обезсилването му, след като районният съд се е произнесъл по спора, с който е бил сезиран, както е в случая. Въззивният съд, който се произнася по жалба срещу едно непрецизно решение на първата инстанция, следва да посочи в своето решение предмета на спора, като при необходимост може да отмени обжалваното решение, дори да го счита за правилно, ако това се налага с цел постановяване на прецизен диспозитив. Основание за обезсилване по чл.209, ал.1 от ГПК /отм./ е налице само тогава, когато първоинстанционното решеkние е недопустимо – или защото разгледаният иск е бил недопустим, или защото е разгледан друг иск, различен от предявения. Тези хипотези в случая не са налице, ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане на предявения иск.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да прецени не само валидността на сделките по нот.акт №135/88г. и № 12/93г., с които е прехвърлена собственост върху идеални части от приземния етаж на спорната жилищна сграда, който няма самостоятелно значение, а е принадлежност към сградата, но и да отчете действието на чл.98 от ЗС.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.3, от ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на I ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №499 от 10.01.08г. по гр.д. № 576/07г. на Хасковския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: