О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 22.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4916 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №364 от 29.07.08г. по гр.д. №39107г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение №19 от 19.02.07г. по гр.д. №1556/06г. на Великотърновския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Д. П. Д. от гр. Г. против В. С. М. искове по чл.226, ал.1 от КТ за следните суми: 8036 лв. – сбор от пропуснати 36 месечни трудови възнаграждения за периода 01.10.03г. – 30.08.06г., както и процент за прослужено време в размер на 45 лв.; сумата от 9000лв. – нереализирани треби за същия период от време; сумата от 1540лв. – нереализирано обезщетение за безработица за 11 месеца; сумата от 360лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за посочения период от време; иск по чл.221, ал.1 от КТ – обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение поради едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца; иск за връщане на документи на ищеца, намиращи се при ответника; иск да бъде зачетен трудов стаж на ищеца през периода 01.10.03г. – 30.08.06г., както и след 01.09.06г. до датата на започване на свещеническа служба. Първоинстанционното решение е оставено в сила и в частта, с която са оставени без разглеждане като процесуално недопустими исковете за поправка на основанието за уволнение на ищеца, като в трудовата му книжка се впише основанието по чл.327, т.2 от КТ; да бъде осъден ответникът да внесе здравните и осигурителни вноски за посочения по-горе период от време, както и ответникът да бъде осъден да заплаща на ищеца заплата до назначаването му на нова длъжност.
Въззивният съд е приел, че ищецът е изпълнявал по трудово правоотношение с ответника няколко църковни длъжности в епархията на В. С. М.. С молба от 01.10.03г. той е прекратил това правоотношение на основание чл.327, т.2 от КТ – поради забавено плащане на трудовото възнаграждение. В трудовата му книжка е било вписано основанието по чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие. Между страните се е водило друго дело за неплатени трудови възнаграждения; за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, както и за промяна на основанието за прекратяване на трудовия договор, вписано в трудовата книжка – чл.344, ал.1, т.4 от КТ. Това дело е приключило с отказ от иска поради сключена извънсъдебна спогодба, оформена писмено на 10.08.05г. Прието е също, че с молба от 22.11.03г. ищецът е поискал от ответника да му бъдат върнати лични документи, изброени в девет пункта. Документите са били върнати, като голяма част от тях нямат връзка с възможността му да започне работа като свещенослужител в друга епархия. По-специално – неиздаването на “отпустително писмо” съгласно изискването на чл.158 от У. на БПЦ се дължи на това, че не е имало съответно искане от архиерей на друга епархия, който е бил готов да приеме ищеца като свещенослужител. Прието е, че според установената практика, това е бил редът за издаване на въпросния документ.
При тези данни е прието от правна страна, че искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ е процесуално недопустим, тъй като е налице предходен отказ на ищеца от този иск, който препятства възможността за повторното му завеждане в съда. За да отхвърли претенциите за нанесени имуществени вреди от неиздаване на документите, поискани от ищеца, съдът е приел, че в по-голямата си част те не са били необходими за започване на работа от ищеца в друга епархия, а неиздаването на отпустителното писмо не може да се вмени във вина на ответника или негови служители поради изложените по-горе съображения.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от Д. Д. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По съществения процесуалноправен въпрос – за последиците от направен отказ от иска, следвало да се преодолее неправилната практика, че това води до преклудиране възможността на ищеца за в бъдеще да предявява отново спорното право пред съда. Житейски несправедливо било да се приеме, че с отказа от иска, освен че се прекратява производството по делото, страната губи възможността да търси повторно защита на същото право по съдебен ред. По този въпрос имало и противоречива съдебна практика. На следващо място – за да се установи единна практика по приложението на чл.226, ал.1 от КТ, ВКС следвало да се произнесе по въпросите как следва да се разбират употребените в текста понятия “неиздаване” и “несвоевременно издаване” на необходими документи и какви факти следва да се удостоверяват с тях. Не било изяснено също дали има виновно причинени вреди в случаите, при които работодателят или негови служители задържат документи, удостоверяващи професионалната квалификация на бившия служител, които са му необходими за започване на нова работа. Какъв е размерът на вредите и дали отговорността може да бъде и за пропуснати ползи. Дали пропуснатите ползи се свързват с прекратеното вече трудово правоотношение или с невъзможността да се сключи ново трудово правоотношение. И на последно място – в трудовото възнаграждение по чл.128, т.2 от КТ включва ли се част от цената на услугите, извършени от съответния работник или служител.
Ответникът в производството В. С. М. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – по поставения съществен процесуалноправен въпрос нито има противоречива съдебна практика, нито текстът на чл.119, ал.2 от ГПК /отм./ се нуждае от тълкуване, или пък практиката по приложението му – от промяна. Въпросът за правните последици от направен отказ от иска е съществен по конкретното дело, в частта по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, но не е значим от гледна точка на развитието на правото. Тексът на чл.119, ал.2 от ГПК /отм./ е ясен, не се нуждае от тълкуване, не предизвиква спорове в практиката, нито пък има основание за промяна на тази практика. Житейските съображения, изложени от касатора, не могат да оправдаят възможността за повторно съдебно предявяване на спор, по отношение на който има влязъл в сила отказ от иска. Твърденията за противоречива практика по този въпрос не са подкрепени с доказателства и са неоснователни.
По поставените съществени материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.226, ал.1 от КТ също не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Приложението на текста в съдебната практика не създава затруднения. Изяснено е, че имуществените вреди, които може да претърпи работник или служител с прекратено трудово правоотношение поради неиздаване или несвоевременно издаване на документи, свързани с трудовата му дейност, могат да се изразяват в пропуснати ползи поради невъзможността да се сключи друг трудов договор. Изяснено е също, че в тези случаи ищецът следва да докаже не само факта на неиздаване на въпросните документи или несвоевременното им издаване от работодателя, но и причинната връзка с настъпилите имуществени вреди – т.е. невъзможността на работника да сключи друг трудов договор. В случая по делото не е било установено ищецът да е постигнал съгласие с архиерей от друга епархия за постъпване на свещеническа служба при него, при което неиздаването на “отпускателно писмо” от стария работодател, както и невръщането на други документи, да е възпрепятствало възникването на ново трудово правоотношение. Текстът на чл.226, ал.1 от КТ не се нуждае от тълкуване, няма някакви затруднения в практиката по приложението му, ето защо разглеждането на конкретния спор от ВКС няма да допринесе за развитието на правото. Що се отнася до въпроса, свързан с приложението на чл.128, т.2 от КТ – той е некоректно поставен. Ако се има предвид дали требите са част от договореното трудово възнаграждение, въпросът е несъществен по конкретния правен спор, тъй като от него не зависи изходът на делото, след като претенцията по чл.226, ал.1 от КТ за пропуснати ползи като цяло е недоказана.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №364 от 29.07.08г. по гр.д. №39107г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: