О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 31.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1634 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №134 от 22.07.09г. по гр.д. №126/09г. на Габровския окръжен съд е потвърдено решение №104 от 28.03.07г. по гр.д. №88/07г. на С. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. Г. К. срещу И. Б. Б. иск за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид.част от първи етаж от паянтова двуетажна жилищна сграда в гр. С., построена в имот пл. №1772, кв.47 по плана на града, както и искането да бъде отменен по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нот.акт №19/2007г., в частта, с която ответникът И. Б. е бил признат за собственик на 2/3 ид.части от дюкянско помещение /магазин/, преграден на две, с обща квадратура на двете помещения от 32 кв.м., находящ се на първия етаж от сградата.
Въззивният съд е приел, че по силата на дарение, извършено с нот.акт №738/1975г., ищцата Г. Г. К. е придобила собствеността върху 5/12 ид.части от процесния имот, колкото е притежавала праводателката и, а не ? ид.част, колкото е посочено в акта. Същевременно ответникът И. Б. Б. се легитимира като собственик на останалите 7/12 ид.части от имота, по силата на три последователни дарения и две наследствени правоприемства – дарението по нот.акт №741/1975г., което има действие само за 5/12 ид.части от имота; дарението по нот.акт №120/94г., което има действие само за 2/12 ид.части от имота и дарението по нот.акт №147/94г., с което праводателят на ответника е получил 7/12 ид.части от имота, вместо посочените в акта 2/3 ид.части. Прието е, че спорният етаж е бил разделен на две дюкянски помещения – голямо, с площ от 19,50 кв.м. и малко, с площ от 13,50кв.м. По-големият магазин се ползвал от наследодателите на ответника, а по-малкият – от ищцата. Прието е, че ответникът е придобил по давност 1/12 ид.част от дела на ищцата, тъй като е владял по-големия магазин, т.е. станал е собственик на 2/3 ид.части от целия имот. Този извод е обоснован с установения по делото факт, че многократно наследодателите на ответника са убеждавали ищцата, че тя има по-малък дял в съсобствеността – 1/3, колкото трябва да декларира в данъчната служба, въпреки че по нот.акт №138/1975г. квотата и е ?. С тези си действия те и демонстрирали намерението си, че владеят и са собственици на 2/3 ид.части от имота. Това намерение личи и от факта, че предмет на дарението по нот.акт №147/94г., извършено в полза на праводателя на ответника, е 2/3 ид.части от имота /въпреки че реално са прехвърлени 7/12 ид.части, т.е.. с 1/12 ид.част по-малко/. О. е и обстоятелството, че ответникът е декларирал като свой по-големия дюкян, което също сочи на осъществяваното от него владение върху по-голяма квота съсобственост от тази, която притежава.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Г. В изложението към жалбата се поставя въпросът за възможността чрез владение на реална част от съсобствен имот да се придобие по давност по-голяма идеална част от притежаваната. По този въпрос било налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение влизало в противоречие с решение №70/80 по гр.д. №65/80 на ОСГК; решение №216/2002г. по гр.д. №657/01г. на І ГО на ВКС и решение №216 от 05.04.2002г. по гр.д. №657/2001г. І ГО.
Ответникът в производството И. Б. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният какационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от жалбоподателката правен въпрос за придобиването по давност на идеална част от съсобствен недвижим имот чрез владението на реална част е решаващ за изхода на делото, но по него въззивното решение не противоречи на посочените в жалбата съдебни решения на ВС и ВКС. Тези решения третират възможността съсобственикът да придобие по давност общия имот, като промени намерението си; завладее идеалните части на другите съсобственици и демонстрира това свое намерение, отблъсквайки владението на другите съсобственици. По настоящото дело въззивният съд е изследвал дали тази предпоставка е налице – т.е. дали има промяна на държането във владение и дали са извършени действия по отношение на другия съсобственик, които да показват намерението за присвояване. Въззивният съд е дал положителен отговор на този въпрос, съобразно спецификите на конкретния казус. Той е достигнал до извод, че ответникът не е придобил по давност изцяло идеалната част на Г. К. , която е била 5/12 ид.части от имота, а само 1/12 ид.част от нея. Обосновал е извода си по какъв начин в случая държането е преминало във владение и по какъв начин е демонстрирано – чрез убеждаването на ищцата, че тя има само 1/3 ид.част от имота, колкото трябва да декларира, а ищецът има 2/3 от имота, както и чрез съответстващото на тези права владение на ответника върху по-големия магазин, съответно – владение от ищцата на по-малкия магазин. Като се е занимавал с тези въпроси, въззивният съд е действал в съответствие с посочената практика на ВК и ВКС, съобразявайки се със спецификите на конкретния случай, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №134 от 22.07.09г. по гр.д. №126/09г. на Габровския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: