О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 31.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1726 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №V-24 от 10.10.08г. по гр.д. №147/08г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение №208 от 26.11.08г. по гр.д. №36/05г. на Ц. районен съд, с което В. С. Х., Л. В. Н. и С. П. П. са били осъдени да предадат на основание чл.108 от ЗС на Б. Б. Х. собствеността и владението на дворно място в гр. А., съставляващо УПИ * в кв.18, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.
Въззивният съд е приел, че спорният имот е бил собственост на Б. В. Х. , който е починал на 30.05.2001г. Към момента на смъртта му е било заченато детето му Б. Б. Х., с майката на което починалият не е имал сключен граждански брак. Детето се е родило на 20.01.2002г. Родителите на Б. Х. – Велико и М. Х. се снабдили с удостоверение за наследници на сина си и продали собствения му имот на третата ответница С. П. с нот.акт №27/2003г. Междувременно майката на детето П. К. завела иск срещу дядото и бабата Велико и М. Х. за установяване на произхода на детето си Б. и този иск е бил уважен с влязло в сила решение.
При тези данни въззивният съд приел от правна страна, че предявеният от детето Б. Х. иск по чл.108 от ЗС срещу неговите дядо и баба – Велико Х. и М. Х. /починала в хода на производството и заместена от своята дъщеря Л. Х. / и срещу купувачката по нотариалния акт №27/2003г. С. П. , е основателен. Прието е, че решението за установяване на произхода на детето Б. по чл.41, вр.чл.44, ал.2 от СК /отм./ има обратно действие и предвид обстоятелството, че детето е било заченато към момента на смъртта на баща си, то се явява негов единствен наследник, съобразно чл.2, ал.1, б.”а” от ЗН и чл.5, ал.1 от ЗН. Велико и М. Х. не са били собственици на процесния имот по наследство от своя починал син и съответно не са могли да прехвърлят чрез продажба този имот на третата ответница С. П. Тъй като ответниците владеят спорния имот, тяхното владение е без правно основание и те следва да го предадат на ищцата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Л. В нея се поддържа, че продажбата по нот.акт №27/2003г. е извършена в момент, в който не е бил установен произходът на ищцата и затова продавачите са били собственици на имота. Поддържа се, че решението за установяване на произход няма обратно действие. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за обратното действие на решението за установяване на произход въззивното решение противоречи на решение №885/11.11.76г. по гр.д. №725/76г., ІІІ ГО; решение №406/14.02.70г. по гр.д. №2346/69г. на І ГО и решение №855/20.05.58г. по гр.д. №2829/58г. на ІІ ГО. Освен това този въпрос бил от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът в производството Б. Б. Х. оспорва жалбата. Счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният какационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че няма основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от жалбоподателката правен въпрос е за обратното действие на решението за установяване на произход. Посочената съдебна практика е неотносима към този въпрос, следователно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Решение №885/11.11.76г. по гр.д. №725/76г., ІІІ ГО е за начина на обезщетяване на собствениците на отчуждени недвижими имоти за мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации – чл.75, ал.2 от ЗТСУ /отм./. Решение №406/14.02.70г. по гр.д. №2346/69г. на І ГО разглежда въпроса за правата на недобросъвестния владелец, приравнен на добросъвестния, а решение №855/20.05.58г. по гр.д. №2829/58г. на ІІ ГО е по приложението на чл.52 /отм./ от ЗЛС, във връзка със спор за собственост на вещи, придобити по време на брака.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По въпроса за обратното действие на решението за установяване на произход има установена съдебна практика на ВС и ВКС, с която въззивният съд се е съобразил, ето защо не се налага този въпрос да се разисква отново по повод на конкретното дело. Обратното действие на решението за установяване на произход е прието в решение №756/22.07.2009г. по гр.д. №816/2009г. на І ГО на ВКС, в решение №6 от 28.01.2009г. по гр.д. №5430/2007г. на ІІ ГО на ВКС и др.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-24 от 10.10.08г. по гр.д. №147/08г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: