О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 13.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№555 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №140 от 20.03.09Г. по ч.гр.д. №210/09г. на П. окръжен съд е потвърдено определението от 05.02.09г. по гр.д. №5420/08г. на П. районен съд, с което е било прекратено производството по делото по предявения срещу Р. М. П. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес да насочва иска си към Р. П. , която е закупила спорния имот през 2003г. от другата ответница И. Д. , тъй като предмет на иска е установяване правото на собственост към минал момент, а не към настоящия.
Частна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца Г. К. С.. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, свързано с процесуалноправния въпрос дали при действието на новия ГПК от 2007г. е допустимо в рамките на едно висящо производство да се конституира допълнително нов ответник, срещу когото първоначалният иск не е бил насочен. Този въпрос е свързан с мотивите на първоинстанционния съд за прекратяване на производството спрямо допълнително конституираната ответница Р. П.
Ответниците в производството И. Д. и Р. П. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не е налице соченото основание за допустимост на касационното обжалване.
Първият въпрос, който се поставя при преценката дали е допустимо участието на Р. П. като ответник по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е дали ищецът има правен интерес от насочване на иска срещу нея. Само ако такъв интерес е налице, може да се постави следващият въпрос – в кой момент за ищеца се преклудира възможността за привличането и като ответник по делото, при действието на новия ГПК. С други думи – обуславящият изхода на спора въпрос в случая е този за правния интерес. Жалбоподателят не е поддържал някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК по този въпрос, ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №140 от 20.03.09Г. по ч.гр.д. №210/09г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: