О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 28.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1913 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 27.07.09г. по гр.д. № 486/08г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение №6 от 29.04.08г. по гр.д. №155/06г. на С. районен съд, с което са били уважени предявените от В. Д. С. срещу Н. А. С., Т. Г. И. и П. Г. И. искове за собственост на ? ид.част от втори етаж на жилищна сграда, построена в УПИ * в кв.27 по плана на гр. С.. С. първия ответник искът е положителен установителен, а спрямо другите двама – ревандикационен.
Въззивният съд е приел, че ищцата В ответникът Н. С. , по време на първия си брак, са закупили през 1980г. дворно място, в което построили двуетажна жилищна сграда. Сградата е завършена в груб вид преди фактическата им раздяла и се е включила изцяло в тяхната съпружеска имуществена общност, независимо от това, че за построяването и са помагали с труд родителите на ответника. С прекратяване на първия брак между страните през 1983г., съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти. Прието е, че върху втория етаж от сградата не е било учредено валидно право на строеж от Н. С. в полза на неговия баща, тъй като декларацията по чл.56, ал.2 от ЗТСУ /отм./ не съдържа необходимите реквизити – в нея няма адресат и няма данни да е била вписана в нотариалните книги. Затова не поражда права и продажбата по нот.акт №197/97г., с която сестрите на Н. С. , след смъртта на баща им, са прехвърлили на брат си 2/3 ид.части от втория етаж – те са се разпоредили с вещ, която не са притежавали. Прието е за неоснователно възражението на ответниците Т, че вторият етаж е придобит от Н. С. и сестрите му по давност, чрез присъединяване на владението към това на баща им, тъй като от една страна няма данни за упражнявана от тях фактическа власт върху вещта, а от друга страна тези ответници не могат да се бранят с чуждо възражение, което принадлежи на Н. С. и сестрите му. Прието е, че с нот.акт №126 от 1999г. Н. С. е ипотекирал процесния жилищен етаж, като обезпечение по заем от 2000лв., който е получил от Д. Л. Тъй като към този момент С. е бил собственик само на ? ид.част от имота, то съгласно чл.167, ал.3 от ЗЗД този договор не е породил ипотечно право за кредитора върху останалата ? ид.част от имота, принадлежаща на ищцата. Поради това, че Н. С. не е изплатил заема с лихвите, Д. Л. е образувал изпълнително дело и е изнесъл имота на публична продан, като е участвал в проданта и е бил обявен за купувач. С постановление от 31.01.05г. процесният имот му е бил възложен, а с нот.акт №124 от 13.04.05г. Лавчев и съпругата му са продали имота на ответниците Т. С оглед деривативния характер на публичната продажба, произтичащ от чл.384, ал.2 от ГПК /отм./, Делчо Л. не е придобил собствеността върху ? ид.част от втория етаж от жилищната сграда и съответно – не е могъл да прехвърли на ответниците И собствеността върху тази част. Те владеят частта без правно основание и затова следва да я предадат на собственика – В. С.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Т. В нея се развиват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценка на доказателствата по делото, вследствие на което бил направен погрешен извод, че вторият етаж на жилищната сграда е построен по време на съвместното съжителство на В. С. и Н. С. . Според жалбоподателите доказателствата сочели, че той е изграден по време на фактическата раздяла на съпрузите. В изложението към жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – решение №2536 от 05.12.66г. по гр.д. №1794/66г. на І ГО; решение №2419/13.10.1960г. по гр.д. №3461/1960г. на І ГО; решение от 08.11.07г. по гр.д. №378/07г. на І ГО и решение №514 от 29.04.91г. по гр.д. №1756/90г. на ІV ГО. Според жалбоподателите, това противоречие съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът в производството В. С. оспорва жалбата. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като жалбоподателите не са формулирали правните въпроси, по които въззивното решение противоречи на посочената от тях практика на ВС и ВКС. Освен това и по същество жалбата е неоснователна, тъй като решението е правилно.
Върховният какационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място следва да се посочи, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК възниква тогава, когато въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВС и ВКС, отразена в тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС; ТР на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 от ЗСВ /отм./; ТР на ОСГК и ОСТК на ВКС или решения на тричленни състави на ВКС по чл.290 от ГПК. В този смисъл е т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Когато въззивното решение противоречи по определени правни въпроси на обикновени решения на тричленни състави на ВС и ВКС, както и на ТР на ВС, постановени преди ЗСВ от 1994г. /отм./, които нямат задължителен характер, тогава основанието за допустимост на касационното обжалване е чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
В настоящия случай основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК обаче не е налице. Жалбоподателите не са формулирали правните въпроси, по които според тях е налице противоречие между решението на Бургаския окръжен съд и посочената от тях практика на ВС и ВКС. В тези случаи съставът на ВКС не може сам да извлича правните въпроси от съдържанието на касационната жалба, както е прието и в т.1 на цитираното Тълкувателно решение. Но дори да се приеме, че това са въпросите, които се третират в посочената практика – за елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС и за възможността по реда на чл.56, ал.2 от ЗТСУ /отм./ да се учреди право на строеж в полза на определен кръг лица чрез нотариално заверена декларация от собственика, липсва противоречие между въззивното решение и посочената практиката, съответно – не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В съответствие с първите две решения на ВС въззивният съд е уважил иска по чл.108 от ЗС, след като е приел, че ищцата е собственик на спорната ? ид.част от втория етаж на жилищната сграда, по силата на извършено по време на брака строителство върху дворно място – съпружеска имуществена общност и прекратяването на тази общност с първия развод между нея и ответника Н; че ответниците Т владеят тази идеална част без правно основание, тъй като са придобили собствеността от лице, което не е бил собственик. В производството по допустимост на касационното обжалване ВКС не може да преценява правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция, съгласно т.1 на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС – съответно – не може да се проверяват оплакванията им по чл.281, т.3 от ГПК, че етажът не е построен по време на брачното съжителство на ищцата и ответника Н, а е построен по време на фактическата им раздяла. По другия правен въпрос, свързан с прилагането на чл.56, ал.2 от ЗТСУ /отм./, също няма противоречие между въззивното решение и посочените решения на ВС и ВКС. Принципната възможност при действието на ЗТСУ/отм./ да се учреди право на строеж в полза на определени лица с нотариално заверено заявление от собственика на земята не е отречена от въззивния съд. Той обаче не е зачел действието на нотариално заверената декларация на Н. С. поради това, че тя не е имала адресат и че няма данни да е вписана. Този извод е в съответствие с посоченото от жалбоподателя решение №514 от 29.04.91г. по гр.д. №1756/90г. на ІV ГО, в което е прието, че формата на заявлението и вписването представляват необходими условия за действителност на волеизявлението.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.07.09г. по гр.д. № 486/08г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: