О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 14.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№419 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № 1* от 20.10.08г. по гр.д. №3051/07г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение №36 от 16.04.07г. по гр.д. №2104/06г. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че ищецът Г е подал заявление за възстановяване на собствеността на Р. С. Ж. върху 32бр. земеделски земи в землището на с. Б., сред които и процесните земи – №1, 2, 3, 8, 10 и 13 по заявлението и №9 по първото продължение към него. Името на така посочения наследодател е зачеркнато и е посочено името на С. Д. Ж. Поземлената комисия е отказала да възстанови процесните имоти на името на Р. Ж. , а ги е възстановила на наследниците на неговия баща –. С. обстоен анализ на гласните доказателства по делото съдът е достигнал до правния извод, че не е установено твърдението на ищците за придобиване на имотите на С. Ж. от неговия син Р. Ж. чрез двадесетгодишно давностно владение преди обобществяването им.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците С. Р. Ж. и Г. Р. Ж.. В нея се съдържа оплакване, че съдът не е оценил правилно обстоятелството, че спорните земи са заявени за възстановяване само на името на Р. Ж. , но не и на неговия баща С. Не били преценени правилно и доказателствата по делото за осъществяваното от Р. Ж. давностно владение върху спорните земи. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение противоречало на приетото в ТР №1/97г., че спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ може да възникне само в случаите, при които има подадени заявления за възстановяване на собствеността на името на двете лица, за които се спори кой от тях е бил собственик на земите към момента на образуване на ТКЗС.
Ответниците в производството не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Един от въпросите, които обуславят изхода на спора по настоящото дело е дали е допустим иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че общият наследодател е бил собственик на една земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС, когато тази земя е заявена за възстановяване само на името на един от неговите наследници. Поставя се въпросът дали тази хипотеза се включва в разрешението, дадено с т.2 на ТР №1/97г. на ОСГК на ВС. Този въпрос е значим от гледна точка на развитието на правото, тъй като възниква по много дела и те не са еднакво разрешавани от съдилищата. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 20.10.08г. по гр.д. №3051/07г. на Пловдивския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: