О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София, 09.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№91 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1374 от 03.11.09г. по гр.д. №933/09г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №734 от 17.03.09г. по гр.д. №9233/07г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от З. Н. С. и Г. Н. А. срещу О. Ж. Д. иск по чл.108 от ЗС – за установяване собствеността и предаване владението на реална част с площ от 389,51кв.м. от имот пл. №187 по ПНИ на СО “Р” гр. В..
С. е за собственост на част от имот, възстановен в полза на ищците с влязло в сила решение на поземлена комисия гр. В., сега ОСЗ, попадащ върху терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За спорната част ответниците са противопоставили права, произтичащи от застрояването му и изкупуване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорили са правата на ищцата с възражение за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е изложил съображение, че решението на поземлената комисия не легитимира ищците като собственици, тъй като е нищожно. Първоначално е бил постановен отказ за възстановяване на собствеността, който не би могъл да бъде променен в позитивно решение по реда на чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ, тъй като не са били налице явни фактически грешки в първоначалното решение. Освен това, при направено от ответниците оспорване на предпоставките за реституция, ищците не са доказали правото на собственост на своя наследодател към момента на образуване на ТКЗС, както и идентичност между имота по документи за собственост от 1904г. и възстановения от поземлената комисия имот. Обсъдено е обстоятелството, че наследодателят на ищците е упражнявал фактическа власт върху имота преди включването му в ТКЗС, но е прието, че до 1950г. той е бил само негов държател, по пълномощно за управление, дадено му от собствениците. Едва през 1950г., след закупуване на имота с предварителен договор, той е станал владелец, но до обобществяване на имота през 1952г. не е изминал необходимият десетгодишен срок за придобиване на собствеността по давност. Прието е също, че заявените от ищците съседи на бившия имот не отговарят на тези, които са по крепостния акт от 1904г. и не е установена идентичност между закупения и възстановения имот. На това основание искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен, без да са изследвани правата, които противопоставят ответниците.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото при постановяване на своето решение. Жалбоподателите считат, че ако беше обсъдил показанията на свидетеля С във връзка с писмените доказателства за възстановяване на собствеността на съседите на спорния имот, съдът щеше да достигне до извод за доказана материалноправна легитимация на ищците.
Ответникът в производството не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения от жалбоподателите процесуалноправен въпрос – за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички относими доказателства по делото има формирана трайна съдебна практика, затова не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание възниква само в рамките, очертани с т.4 на ТР №1/19.02.2010 по гр.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които в случая не са налице. На следващо място – въззивният съд се е съобразил със съдебната практика по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, като е обсъдил всички относими към делото доказателства. Необсъждането на решенията на поземлената комисия за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на други лица, за които само се твърди, но не се установява с доказателства по делото, че са били съседи на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, не представлява действие в противоречие с утвърдената съдебната практика по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, съответно – не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по този процесуалноправен въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1374 от 03.11.09г. по гр.д. №933/09г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: