О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 30.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№130 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №495 от 06.11.08г. по гр.д. №452/08г. на Д. окръжен съд е оставено в сила решение №12 от 12.03.08г. по гр.д. №1579/06г. на Д. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от “Д” Е. срещу А. П. Н. иск по чл.108 от ЗС – за отстъпване на собствеността и предаване владението на недвижим имот – лозе с площ от 706 кв.м., ПИ с идентификатор 72624.436.152 по одобрената кадастрална карта на гр. Д..
В. съд е приел, че процесният имот е бил извън очертанията на обект “Х” по плана на гр. Д. от 1972г., както и по неодобрения геодезически план от 1977/1978г. Същото следва и от данните по запазения ортофотоплан, изработен чрез аерофотозаснемане през 1983г., както и от данните по плана за земеразделяне на гр. Д., изработен през периода 1992г. – 1996г. и от кадастралната карта на гр. Д., одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.05г. на изп. директор на АК. Оттук е направен извод, че “В” ЕАД не е било собственик на процесния имот, като част от притежавания от него имот “Х” и следователно – той не е включен в апорта по чл.5, ал.3 от дружествения договор от 10.09.98г., който “В” ЕАД прави в създаденото с този договор ново дружество “Д” ООД, преобразувано впоследствие в “Д” ЕООД. Прието е, че различната площ на обект “Х” по различните документи и картен материал не е решаваща, от значение е единствено обстоятелството, че по всички карти спорният имот и съседните имоти, намиращи се в триъгълника между южната граница на обект “Х” и пътя, са извън границите на обект “Х” и не може тяхната площ механично да се прибавя към площта на “Х”.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от “Д” ЕООД. В нея отново се поддържа тезата, застъпвана и в инстанциите по същество, че с договора от 10.09.98г. е апортиран имот с по-голяма площ от графично отразената, като в нея се включват и имотите, намиращи се в спорната зона, заключена между южната граница на обект “Хиподрум и пътя, в която площ попада и спорният имот. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, пренебрегнал част от установените по делото факти, поради което достигнал до неверния извод, че спорната зона е извън обект “Х”. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – съдът се произнесъл неправилно по въпроси, които са от съществено значение за точното приложение на закона: Първият въпрос е: от какво следва да се изхожда при определяне правото на собственост – от графичното изображение на имота по различните устройствени планове, от отразената в актовете площ на имота, или от всички събрани доказателства в съвкупност. Вторият въпрос е – създава ли за гражданите права фактическото предоставяне от общината на терен за ползване, който е актуван като държавен; фактическата промяна на предназначението на имотите, без правно основание за това, създава ли права на общината.
Ответникът в производството А. П. Н. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос, формулиран от жалбоподателя, е некоректно поставен, тъй като в производството по настоящото дело въззивният съд не е изхождал единствено от графичните данни за имота, а е направил съвкупна преценка на всички доказателства по делото и е изложил подробни мотиви защо приема, че спорният имот попада извън терена на обект „Х”. Приетото от него, че решаващи са границите на имотите, определени с различните планове, а не тяхната площ, съответства на трайната практика на ВКС по въпроса за индивидуализацията на недвижимите имоти.
Другите два въпроса не са относими към спора по настоящото дело, тъй като те не са обусловили извода на въззивния съд за неоснователност на предявения ревандикационен иск. За да отхвърли този иск съдът е изхождал от обстоятелството, че ищецът не е собственик на спорния имот и не се е занимавал с правата, които ответникът заявява върху него – закупуването му от общината, която преди това го е актувала като общинска собственост. Тези въпроси биха се поставили единствено ако се стигне до преценката на правата на ответника, които той противопоставя на ищеца. След като ищецът не е доказал собствеността си и след като не съществува основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част, не следва да се допуска касация и по въпросите, свързани с правата на ответника.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №495 от 06.11.08г. по гр.д. №452/08г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: