О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 02.07.2009 год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5059 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №417 от 22.07.08г. по гр.д. №192/08г. на Пловдивския апелативен съд е отменено решение №62 от 11.01.08г. по гр.д. №2969/06г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от А. К. С. против Н. Л. М. иск по чл.45 от ЗЗД – за сумата от 10500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено чрез използване на клеветнически твърдения по повод дадено в пресата интервю, публикувано в бр.115 от 26.04.02г. на в. „Т”.
В. съд е приел, че използваните в интервюто изрази „той заслужаваше дисциплинарно уволнение” и „за мен този човек е престъпник” не представляват твърдения за факти, а са оценъчни съждения, те не приписват на ищеца извършени престъпления или дисциплинарни нарушения. Ето защо те не могат да бъдат квалифицирани като клеветнически твърдения. Деянието не е противоправно и за него не може да се ангажира отговорността по чл.45 от ЗЗД.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. К. С.. Т. счита, че материалният закон е неправилно приложен, тъй като честта и доброто име на един човек са защитени пряко от Конституцията и засягането им представлява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. По въпроса за съотношението на обидата и клеветата с правото на свободно изразяване на личното мнение – чл.39 от КРБ имало противоречива съдебна практика, израз на която са решенията на двете предходни инстанции по настоящото дело, както и няколко невлезли в сила присъди по дела на СРС. По въпроса за баланса между свободата на словото от една страна и засягането на честта и достойнството на другиго било налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът в производството Н. Л. М. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема следното:
Не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. То предполага наличието на въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с едно или няколко други влезли в сила съдебни решения. Това основание не възниква в случаите, при които по едно и също дело първата и втората инстанция са постановили противоречиви решения. Основанието по т.2 не може да се обоснове и чрез посочване на невлезли в сила решения или присъди. Освен това – присъдите третират обидата и клеветата в наказателноправен аспект и не могат да бъдат сочени като съдебна практика по въпрос, който изисква преценка дали е извършен гражданскоправен деликт.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос опира до приложението на чл.45 от ЗЗД, вр.чл.39 от Конституцията на Република България. Този въпрос е значим от гледна точка на развитието на правото, тъй като може да бъде поставен по множество дела, в които следва да се извърши преценка дали определени изявления преминават границата на свободното изразяване на личното мнение и водят до неправомерно накърняване на доброто име на другиго. По този въпрос липсва съдебна практика, което е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №417 от 22.07.08г. по гр.д. №192/08г. на Пловдивския апелативен съд.
Указва на жалбоподателя да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 210 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: