О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София, 10.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№389 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 24.10.98г. по гр.д. №940/04г. на СГС е било отменено решение от 09.05.2002г. по гр.д. №54/93г. на СРС и е бил отхвърлен предявеният от А. Д. Г., Р. В. М. и П. В. М. иск по чл.7 от ЗВСОНИ. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е бил отхвърлен искът по чл.108 от ЗС.
Въззивният съд е приел, че продажбата на процесния апартамент с договор от 09.04.65г. не е извършена в нарушение на посочените от ищците текстове на НПЖДЖФПНС. Спазено е изискването на чл.13, ал.1 от Наредбата. Действително, решението за продажба е утвърдено не от министъра на финансите, а от неговия заместник, но това не е резултат от недопустимо делегиране на права, а е извършено в условията на заместване на министъра поради отсъствието му. Прието е, че е в тежест на ищците да докажат, че към момента на утвърждаването на продажбата, зам.министър М. не е имал право да замества министъра. Разгледани са и другите твърдения за извършени нарушения при продажбата и е прието, че те са или неоснователни, или не водят до нищожност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. Д. Г., Р. В. М. и П. В. М. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Поставят се два процесуалноправни и един материалноправен въпрос, по които според жалбоподателите въззивното решение противоречи на постоянната практика на ВС и ВКС, както и на постоянната практика на другите съдилища в страната. По първия въпрос – за допустимостта на въззивното решение, в случай че не е внесена държавна такса по жалбата, касаторите се позовават на няколко определения на ВКС, постановени в частни производства, че невнасянето на държавната такса в определения срок е основание за връщане на жалбата. По втория процесуалноправен въпрос – за разпределянето на доказателствената тежест, жалбоподателите се позовават на практика на ВС и ВКС по чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ – ТР №77/19.12.84г. по гр.д. №60/84г. на ОСГК, както и множество решения на ВКС по различни казуси, при които спорът е опирал до приложението на правилото на чл.127, ал.1 от ГПК /отм./. Сочат се и невлезли в сила решения на окръжните съдилища, засягащи този въпрос. И по материалноправния въпрос – валидна ли е продажба, предмет на контрол по иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ, когато решението за продажба не е взето, или пък не е утвърдено от компетентен орган, също се сочат множество еднопосочни решения на ВКС, в които се приема, че такива продажби са нищожни.
Ответниците в производството оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия процесуалноправен въпрос. Действително – въззивната жалба, към която не е приложена дължимата държавна такса е нередовна и подлежи на връщане. В този смисъл е и посочената от жалбоподателите съдебна практика. Когато обаче такава жалба е била разгледана, постановеното съдебно решение не е процесуално недопустимо. Практиката е наложила в тези случаи дължимата държавна такса да се присъжда със самото решение.
По втория процесуалноправния въпрос – кой следва да установи обстоятелството, че продажбата на процесния апартамент е подписана при условията на заместване на министъра на финансите, въззивното решение противоречи на постоянната практика на ВКС по чл.127, ал.1 от ГПК /отм./, според която всяка от страните в съдебния процес следва да установи обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Налице е и противоречива съдебна практика по материалноправния въпрос – дали във всички случаи утвърждаването на продажбата от лице, различно от посоченото в чл.13, ал.1 от НПЖДЖФПНС, води до нейната нищожност.
По посочените два въпроса следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 24.10.98г. по гр.д. №940/04г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30лв. и да представят вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се изпрати на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: