О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№706
София, 16.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№468 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №129 от 18.07.08г. по гр.д. №15/08г. на Кърджалийския окръжен съд е оставено в сила решение №33 от 19.07.06г. по гр.д. №32/06г. на Кърджалийския районен съд, в частта, с която К. Г. А. и З. С. А. от гр. К. са били осъдени на основание чл.108 от ЗС да предадат на „Х” А. гр. К. владението върху следните сгради: едноетажна жилищна сграда с площ от 25 кв.м., стопанска сграда-телчарник с площ от 65 кв.м., стопанска сграда – свинарник с площ от 95 кв.м., паянтова стопанска сграда с площ от 18 кв.м., склад за фуражи от 45,10 кв.м., свинеферма с боксове за свине със застроена площ от 40 кв.м. и кланица със застроена площ от 28 кв.м., построени в имот №0131178 с площ от 2 дка в местността „Б” в землището на с. Р., община К..
В. съд е приел, че земята, върху която са построени сградите има земеделски характер. През 1989г. ответникът К. Г. А. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на част от тези сгради – масивната жилищна сграда, телчарник, свинарник, паянтова стопанска сграда, два навеса и подобрения, построени върху земя на ТКЗС. През 1990г. той и съпругата му са поискали да продадат тези сгради на праводателя на ищеца – обувен завод „Х”, но районният съдия, изпълняващ нотариални функции, е отказал изповядване на сделката поради неустановената собственост на продавача и този отказ е бил потвърден с влязло в сила определение на Кърджалийския окръжен съд. По повод тази неосъществена продажба, обувна фабрика „Х” е заплатила на К. А. продажната цена на сградите – 24 602,23лв. с платежно нареждане от 11.01.90г. Въпреки че продажбата не е осъществена, от 1990г. сградите се водят в баланса на държавното предприятие, праводател на ищецовото дружество, а от този момент ответникът е бил назначен като свинегледач към завода. Прието е също, че земята, върху която са построени сградите е възстановена на наследниците на В. Т. И. , един от които е ответникът К. А. , с решение от 2001г. на К. районен съд по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и последващо решение от 2002г. на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху имот №0131178, върху който са построени сградите.
При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е станало собственик на процесните сгради, тъй като ги е владяло повече от 10г. преди подаване на исковата молба. Началният момент на давностното владение е най-рано през 1989г. и най-късно през 1993г. Владението е било явно за ответника, който е бил назначен от дружеството по трудов договор за свинегледач в същата животновъдна ферма.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. А. Г. и З. С. А.. В изложението към нея те поддържат, че по въпроса за придобивната давност въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – решение №2084 от 26.10.04г. по гр.д. №2057/02г. на ІV ГО, тъй като не е посочен с точност периодът от време, през който ищцовото дружество е владяло спорните сгради. Този въпрос бил и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Освен това – решението противоречало и на приетото в решение №80 от 26.05.03г. по гр.д. №1335/2002г. на ВКС, ІV ГО – че стопанските постройки са обслужващи, имат помощен характер и не могат да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост. И на последно място – по отношение на субективния елемент на владението въззивното решение противоречало на решение №393/24.06.03г. по гр.д. №43/03г. на ОС В.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за срока на давностното владение въззивното решение не противоречи на приетото в посоченото решение на ВКС. Въпреки известната несигурност в началния момент на давностното владение – “най-рано през 1989г. и най-късно през 1993г., въззивният съд е преценил дали преди завеждане на исковата молба е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок. В посоченото от жалбоподателя решение на ВКС изобщо не е бил установен началният момент на владението, а в процесния случай този момент е ясен и от 1993г. до 2004г., когато е предявен искът по чл.108 от ЗС, десетгодишният срок е изтекъл. Няма противоречие и с другото решение на ВКС, тъй като там се третира съвсем различен въпрос – за невъзможността да се придобие по давност несамостоятелен обект на собственост – стопански сгради, изградени в жилищностроителен парцел. По настоящото дело става въпрос за придобиване по давност на селскостопански сгради, построени върху земеделска земя, извън границите на населеното място, които могат да бъдат самостоятелни обекти на правото на собственост. По въпроса за субективния елемент на владението обжалваното решение не противоречи и на посоченото решение на В. окръжен съд. За разлика от спора по другото дело, в настоящия спор е установено, че ищецът “Х” А. е осъществявал владение върху спорните сгради чрез ответника К, който е бил назначен по трудов договор към дружеството като свинегледач – т.е. налице е намерение на дружеството за своене на сградите, след като то е назначило човек, който да извършва стопанска дейност в тях. И на последно място – не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като поставените от жалбоподателя въпроси не създават някакви затруднения в практиката и постановяването на решение по тях от ВКС няма да допринесе за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №129 от 18.07.08г. по гр.д. №15/08г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: