О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София , 30.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ………………………….декември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от председателя Д. В. гр.дело № 3816/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение от 11.07.2007 г. по гр.д. № 6094/2007 г. на СРС, 74 с-в, оставено в сила с решение № 257 от 19.06.2008 г. по гр.д. № 3617/2007 г. на Софийски градски съд, ІV- д отделение е отхвърлен иска, предявен от М. И. С. против „П” АД, София за обезщетение по чл.200 КТ за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие трудова злополука, настъпила на 19.06.2006 г.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното:
По делото е безспорно установено, че при настъпване на злополуката ищецът е работил по трудов договор, сключен с К. „Пиринска т. компания- К. строителство- В. ”. Консорциумът е създаден като гражданско дружество по смисъла на 357 и сл. ЗЗД. Искът е предявен срещу ответника като един от съдружниците в консорциума. За да го отхвърли съдът е изложил съображения, че ищецът не е в трудови правоотношения с този съдружник и последният не е пасивно легитимиран да отговаря за вредите от злополуката. Посочил е, че по смисъла на §1, т.1 от ПЗР КТ работодател е консорциумът, въпреки че не е юридическо лице и че искът следва да се предяви срещу него.
С решението съдът се е произнесъл по съществен материално правен и процесуалноправен въпрос, свързан с легитимацията на ответника и това лица могат да имат качеството на работодател по смисъла на §1,т.1 ПЗР КТ, поради което първата предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е налице.
За допускане на касационното обжалване обаче е необходимо наред с първата предпоставка кумулативно да съществува и едно от следните три условия- същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, по този въпрос да е налице противоречива съдебна практика или въпросът да е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. В случая касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, но не установява тяхното съществуване.
За да е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК се изисква да се представят доказателства, че разглежданият въпрос се решава противоречиво от гражданските съдилища- т.е. че има влезли в сила решения, независимо от кой съд и от коя съдебна инстанция, с които се приема, че дружеството / консорциумът/ би могло да бъде работодател и ответник по иска, и други- с които се приема обратното. Представените от касатора решения по две дела на ВКС разглеждат въпроса за статута на дружеството и неговата правосубектност, но в аспекта на търговските спорове, които са били предмет на разглеждане. Не се представят противоречиви решения, постановени по трудови спорове, където легитимацията на ответника като работодател се определя от разпоредбата на §1, т.1 от ДР КТ, поради което следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е установено.
Няма основание за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът за това кои лица могат да бъдат работодатели и съответно ответници по трудовите спорове е уреден с разпоредбата на §1,т.1 от ПЗР КТ, където е посочено, че работодател може да бъде не само юридическо лице, но всяко икономически и организационно обособено образувание / в това число и дружество/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Разпоредбата на закона по отношение на дружествата е ясна, не се нуждае от тълкуване и не поражда проблеми в практиката, поради което не е налице основанието за допускане на касационната жалба до разглеждане и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на М. И. С.- вх. № 19705/ 14.07.2008 г. против въззивно решение № 257 от 19.06.2008 г., постановено по гр.д. № 3617/2007 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-д отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: