О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
гр. София, 11.11. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 1746 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на П. Ц. С. от с. В. против определение № 813 от 21.07.2008 год. на тричленен състав на Първо гражданско отделение на ВКС по гр. д. № 2619/2005 год., с което е оставена без разглеждане жалбата му против въззивното решение от 6.07.2004 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо това искът му против Великотърновската м. за заплащане на сумата 2 253.77 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 1.01.95 год. до 2.02.98 год., е отхвърлен.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение на касационния съд, по подробно изложените в жалбата основания и моли същото да бъде отменено и делото се върне на касационния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на касационната му жалба.
Ответникът – Великотърновската м. не е взел становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид данните по делото, намира производството за допустимо, тъй като частната жалба е подадена от страна в него, имаща интерес от обжалването и е спазен срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да остави без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател жалба против решението на въззивния съд, тричленният състав на ВКС, Първо гражданско отделение приел, че то не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 218а, ал. 2, б. “б”, вр. с ал. 1, б. “а” ГПК /отм./. Предмет на исковата защита е предявения от касатора иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение в посочения период, в размер под предвидения в закона размер от 5 000 лв., поради което и въззивното решение по него е изключено от касационен контрол.
Изводът е правилен, а оплакванията в частната жалба са неоснователни.
Действително, в мотивите на обжалваното определение е посочена и сумата 758 705 неденоминирани лева, представляваща първоначално предявения размер на иска, впоследствие увеличен на сумата 2 253.77 лв. Това обстоятелство не води до твърдяната от жалбоподателя неправилност на съдебния акт, тъй като касационният съд се е произнесъл относно размера на увеличената претенция за дължимото трудово възнаграждение. Същият възлиза на сумата 2 253.77 лв., т. е. под предвидения в чл. 218а, ал. 2, б. “б”, във вр. с ал. 1 , б. “а” ГПК /отм./ размер от 5000 лв., което обстоятелство изключва решението от касационнен контрол.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за разглеждане на делото по досегашния ред – този преди изменението на чл. 218а ГПК /отм./ със ЗИДГПК в Д. в. бр. 105/2002 год., съгласно параграф 79 от преходните и заключителните му разпоредби. Тази разпоредба запазва допустимостта на касационното обжалване на заварени висящи дела по трудови спорове, като заварени, по смисъла на тази разпоредба, са висящите пред съответната инстанция дела към момента на влизане в сила на този закон. Именно на това основание е било допустимо производството при първата касация, тъй като делото е заварено висящо пред касационния съд към момента на изменението на закона, но това не обуславя допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, постановено при повторното разглеждане на делото. Последното е постановено на 6.07.2004 год., т. е. след изменението на закона Д. в. бр. 105/2002 год., поради което и е невъзможно да възникне хипотезата на заварено пред касационната инстанция дело. С оглед горните съображения постановеното от тричленния състав определение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, настоящият състав на ІV гражданско отделение на ВКС, съгласно чл. 278, във вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 813 от 21.07.2008 год. на Първо гражданско отделение на ВКС по гр. д. № 2619/2005 год., с което е оставена без разглеждане жалбата на П. Ц. С. против решението от 6.07.2004 год. по гр. д. № 641/2003 год. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: