О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 19.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1524/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 507 от 25.11.2008 г. по гр.д. № 222/2008 г. на Габровски районен съд, потвърдено с решение № 106 от 24 април 2009 г. по гр.д. № 115/ 2009 г. на Габровски окръжен съд е признато за установено по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че нива от 0,995 дка в м. „Я” на с. Д., представляваща имот № * е собственост на наследниците на И. Д. К. и К. Д. К.
Ответниците са обжалвали решението на въззивния съд като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Считат че неправилно са привлечени като ответници в спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
От данните по делото се установява, че процесният имот е възстановен на всички наследници на бившия собственик К. И. Г. , докато ищците считат, че следва да се възстанови само в тяхна и на техния наследодател И полза. В този смисъл съдът е квалифицирал и разгледал спора като такъв по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване на обстоятелството на кого е принадлежал спорният имот към момента, когато той е придобил качеството на земеделска земя, а именно през 1966 г., тъй като до този момент е бил чертите на регулацията на населеното място. По делото е било установено, че имотът е принадлежал на К. И. Г. и след смъртта й е бил предмет на делба между тримата й синове Г. , К. и И. , като е възложен в общ дял на последните двама. С такъв статут е била и процесната част от имота, останала извън регулацията след изменението на плана от 1966 г., а именно като съсобствен на братята И. К. и К. К. Ищците са наследници на И. К. и като такива имат право да искат имотът да се възстанови само в тяхно лице, а не и в полза на другия наследник на К. Г. синът й Г. , чиито наследници са ответниците, и който към 1966 г. не е имал участие в процесния имот. От друга страна ищците се позовават и на завещание от К. К. , който им е оставил всичките си имоти. Като е съобразил тези данни съдът е стигнал до извод, че към релевантния за спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ момент собственици на спорния имот са били братята И. К. и К. К. Предмет на делото не е правото на собственост към настоящия момент, поради което доводите във връзка със завещанието, направено от К. К. в полза на ищците не са от съществено значение за правилното решаване на спора.
За да се допусне жалбата на ответниците до разглеждане те следва да посочат кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът и да обосноват наличието на една от трите хипотези по чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, че по същия въпрос е налице противоречива съдебна практика или че разглеждането на жалбата и произнасянето от касационната инстанция би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Видно от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят като съществен за делото въпроса дали се касае за иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ или за друг иск за собственост, и тъй като цитират чл.280, ал.1, т.1 ГПК и прилагат опр. № 793/ 31.10.2005 г. по гр.д. № 604/ 2005 г. на ВКС може да се приеме, че се позовават на противоречие с практиката на ВКС. При съпоставката на представеното определение и обжалваното решение обаче такова противоречие не се установява. В съответствие с трайната практика на ВКС , изразена и в представеното определение, постановено по конкретен казус, въззивният съд е определил, че правното основание на иска е по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като имотът е възстановен на всички наследници на К. Г. , а се твърди, че следва да се възстанови само на наследниците на две от децата й, без тези на третия син Г. , които поради това обстоятелство са страна по спора за материално право и са конституирани като ответници по иска. В представеното определение на ВКС се посочва разликата между исковете по чл.14,ал.4 и по чл.97, ал.1 ГПК, която е проведена и по настоящото дело и няма основание да се твърди, че решението е в противоречие с практиката на ВКС.
В изложението се цитира и чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не се излагат релевантни съображения, поради което това основание не следва да се разглежда.
В по- голямата си част изложението приповтаря касационната жалба и съдържа оплаквания за необоснованост на въззивното решение и неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва идентичността на имота и други обстоятелства, свързани с конкретния правен спор. При проверката за допустимостта на касационното обжалване обаче правилността на решението не подлежи на проверка, а тъй като липсват и предвидените в закона предпоставки за провеждане на касационното производство, жалбата не следва да се допуска до разглеждане. По тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 24 април 2009 г. по гр.д. № 115/ 2009 г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: