О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 01.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3289 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от И. Б. К. от гр. С., чрез пълномощника й адвокат В. Д. , касационна жалба против въззивното решение от 9.04.2008 год. по гр. д. № 716/2007 год. на Софийския окръжен съд. С него е отменено постановеното на 10.07.2004 год. по гр. д. № 86/2003 год. на С. районен съд решение и вместо това е постановено друго, с което касаторката е осъдена да предаде на ищцата М. И. Д. владението върху подробно описаните в диспозитива на решението земеделски имоти в землището на с. Г., Софийска област, на основание чл. 108 ЗС, както и да й заплати направените съдебни разноски.
Касаторката счита, че въззивното решение е неправилно и необосновано и моли за неговата отмяна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и преди разглеждането по същество на доводите за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, настоящата инстанция следва да се произнесе по допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 288 ГПК, въз основа на поддържаните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за това.
Ищцата М. И. Д., чрез пълномощника й адвокат А. Седефчева, в писмения си отговор по чл. 287 ГПК оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящия състав на ІV гражданско отделение, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, намира следното:
В представеното, съгласно указанието на въззивния съд в разпореждането му от 16.06.2008 год., изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Счита, че приетото от въззивния съд за незаконосъобразно оспорване на завещанието на наследодателя К относно неговата автентичност, така и относно неговата нищожност, е в противоречие на практиката на съдилищата, като се позовава на цитираните решения на ВКС. В противоречие на същата съдебна практика са решени и въпросите относно действителността на завещанието на К. А. , тежестта на доказване на възражение за нищожност на завещанието, които въпроси с оглед значимостта им се явяват от особено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
За да прецени допустимостта на касационното обжалване на основанието по т. 2, както следва да се квилифицира поддържаното противоречие на решения въпрос с практиката на съдилищата, вкл. и тази на ВКС, следва да се прецени дали е налице такова противоречиво решаване, като се съпостави въззивното решение с представените такива. Въззивният съд е приел, че в срока по чл. 154 ГПК /отм./ касаторката, ответница не е оспорила представеното още с исковата молба завещание на К. Т. , поради което и не е могло да се развие производство по оспорване на автентичността му. С оглед на това приел същото за истински /автентичен/ документ, удостоверяващ завещателното разпореждане на К. Т. в полза на съпругата му К. А. Спор между страните относно действителността на представените по делото завещания не е имало, поради което и този въпрос не е бил предмет на разглеждане. Неоснователно касаторката поддържа довод за противоречие с представената съдебна практика по въпроса за възражение за нищожност на завещателно разпореждане, респ. липсата на срок за това, тъй като в хода на съдебното производство такива възражения не са правени и по тях въззивният съд не се е произнасял. Въз основа на представените доказателства и поддържаните доводи, въззивният съд е направил извод за легитимацията на ищцата за собственик на възстановените на наследниците на К. Т. земеделски земи, зачитайки завещателните разпореждания на бившия собственик К. Т. и съпругата му К. А. и уважил предявения против касаторката ревандикационен иск за същите. Следователно не е налице поддържаното като основание за допускане на касационно обжалване противоречиво решаване на посочените в изложението въпроси със съдебната практика, отнасящи се до въпроси, които не са били предмет на разглеждане в обжалваното решение. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като липсва обосноваване на наличието му, а цитиране на закона.
Не е основание за допускане на касация и обстоятелството, че делото е за втори път пред касационния съд, както неоснователно се поддържа от касаторката. На първо място, основанията за допускане на касационното обжалване са изрично посочени в закона и между тях не е поддържаното, и на второ място – разпоредбата на чл. 295 ГПК, уреждаща касационното обжалване на повторното въззивно решение, предвижда на общо основание наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, които не са налице в конкретния случай по изложените съображения.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІV г. о. на ВКС счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 244 от 9.04.2008 год. по гр. д. № 716/2007 год. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.