О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. София,17.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1876/2008 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Т. И. Г., В. И. Т. и С. Г. М. , чрез пълномощника им адвокат А. Турлакова, против въззивното определение от 10.04.2008 год. по ч. гр. д. № 158/2008 год. на Я. окръжен съд. С него е оставено в сила определението от 25.11.2007 год. по гр. д. № 156/2007 год. на Е. районен съд, с което производството по предявения от жалбоподателите иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е прекратено поради неговата недопустимост.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съгласно указанията на въззивния съд, жалбоподателите се позовават на наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представят определение № 255 от 24.02.93 год. по гр. д. № 569/93 год. на ІІІ г. о. на ВС, като считат, че съдът в обжалвания акт се е произнесъл в противоречие с приетото в него относно възможността да се обжалват само изричните откази на поземлените комисии, но не и мълчаливите такива.
За да се направи преценка за наличието на поддържаното основание за касационно обжалване следва жалбоподателите да формулират кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената практиката на Върховния съд, което обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а не това по т. 1, както се сочи в изложението към жалбата. Доколкото в него се поддържа, че въпросът за допустимостта на обжалването на мълчалив отказ на поземлената комисия е решен в противоречие с представеното определение, което е в обратен смисъл, следва извода, че това е формулираният от тях съществен въпрос. Същият обаче не е такъв, тъй като от него не зависи направения от въззивния съд извод за недопустимост на производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Прието е, въз основа на представените по делото доказателства, че един от наследниците на бившия собственик на земеделските земи е заявил за възстановяване такива в общ размер 132.4 дка, поради което и като е постановено решение за възстановяване на земи в по-малък размер, то за разликата е налице отказ за възстановяване, подлежащ на обжалване по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. С оглед на това въззивният съд е заключил, че не е налице процесуалната предпоставка за допустимостта на предявения установителен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ – пропускането на срока за заявяване на земите за възстановяване и поради това е прекратил производството. Това е същественият процесуалноправен въпрос, който е решен в съответствие със съдебната практика, цитирана от въззивния съд, поради което и представеното към частната жалба определение на Върховния съд от 1993 год. е неотносимо към спорния предмет на настоящето производство. Дали и доколко жалбоподателите са обжалвали или могат да обжалват отказа на поземлената комисия, сега ОбСЗГ, да им възстанови всичките, заявени от един от наследниците на бившия собственик и техен наследодател, земеделски земи, е въпрос, ирелевантен за допустимостта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Тъй като не е налице поддържаното от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а и това по т. 2 с оглед представената съдебна практика на Върховния съд, то не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІV гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване подадената от Т. И. Г., В. И. Т. и С. Г. М. , всички чрез адвокат А. Турлакова, частна жалба против въззивното определение № 89 от 10.04.2008 год. по ч. гр. д. № 158/2008 год. на Я. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: