О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 28.10. 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2905 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
С решение № 81 от 22.05.2008 год. по гр. д. № 942/2007 год. на Пловдивския апелативен съд е оставено в сила първоинстанционното решение, с което О. П. е осъдена да заплати на А. и А. П. сума в размер на 8 783.80 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която са били лишени в периода от 18.07.2001 год. до 1.12.2003 год. поради ползуването от общината на съсобствения им имот, както и за сума от 4 800 лв. за ползуването на имота само от общината в следващия период от 1.12.2003 год. до 29.04.2005 год., ведно със законната лихва от предявяване на исковете и направените съдебни разноски.
Въззивното решение е обжалвано от ответната О. П. с касационна жалба в срок. Поддържа оплаквания за неправилността му на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на ТР № 129/86 год. на ОСГК, като поддържа, че същественият материалноправен въпрос относно отношенията на съсобствениците по повод ползуването на съсобствен имот е решен в противоречие на тази практика.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ищците не са дали отговор.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Съгласно основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който следва да се посочи от касатора в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Като такъв същият сочи отношенията по повод ползуване на съсобствен имот от някой от съсобствениците, който според касатора е решен в противоречие с практиката, установена в цитираното на тълкувателно решение, което налага допускане касационното разглеждане на подадената жалба, на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Установено е по делото, че страните са съсобственици на имота, представляващ жилищен етаж, при посочените квоти. Безспорно е и ползуването на имота единствено от общината, поради което и съдът е присъдил съответните обезщетения за това ползуване за исковите периоди в съответствие с притежаваните от ищците квоти в съсобствеността, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Доводът, че въпросът за заплащане на обезщетение е решен в противоречие с практиката на ВС по тълкувателното решение, на което се позовава касатора, е неоснователен. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е обсъдил наличието на отправена покана за заплащане на наем от общината за това, че ползува целия имот, поради което и въпросът за дължимостта на обезщетението за това ползуване от деня на писменото поискване е разрешен по същия начин, както и в представената съдебна практика. Друго обосноваване на противоречие с тази практика касаторът не е направил, поради което и следва извода, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІV г. о. на ВКС счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, водим от което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 81 от 22.05.2008 год. по гр. д. № 942/2007 год. на Пловдивския апелативен съд по подадената от О. П. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.