О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1230
София, 03.11. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 990/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № І* от 20.02.2009 г. по гр.д. № 902/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд, постановено във фазата по извършване на делбата, съделителката В. Т. Г. е осъдена на основание чл.286 ГПК във вр. с чл.31, ал.2 ЗС да заплати на Н. Ч. сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствения имот.
В. Г. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 1/ 2001 г и ТР № 2/ 2004 г. по съществения за делото процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество да обсъди всички доводи и доказателства по делото, представени както пред първата, така и пред въззивната инстанция.
Ответникът Н. Ч. изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
В производството по извършване на делбата съделителката Н е направила искане за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, тъй като делбеният имот се полза само от другата съделителка В. Г. Въззивният съд е събрал доказателства относно това обстоятелство, при което установил, че отношенията между двете сестри са се влошили след смъртта на майка им, че Н. Ч. многократно е правила опити да влезе в къщата, но сестра й отказвала да я допусне, както и че последната е отдавала имота под наем на туристи. Въз основа на тези данни съдът стигнал до извода за основателност на претенцията, а относно размера на обезщетението се позовал на заключението на вещо лице.
Според изложението същественият процесуалноправен въпрос по делото е този за правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, при което се твърди, че по този въпрос решението е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обобщена в ТР № 1/ 2001 г и ТР № 2/ 2004 г.
От мотивите към решението на възивния съд е видно, че такова противоречие не е налице, тъй като са обсъдени всички доказателства по делото- както тези, събрани от районния съд, така и представените пред въззивния съд, съпоставени са с другите доказателства и са направени изводи за тяхната достоверност, като са изложени и съображения кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства. По този начин въззивният съд е действал съобразно указанията, дадени в т.3 от ТР № 1/ 2001 г., поради което решението не е в противоречие, а съответства на практиката на ВКС.
В изложението се прави позоваване и на т.3 от ТР № 2/ 2004 г., но то е неотносимо за настоящия случая. В тази точка от тълкувателното решение се разглежда необосноваността след въвеждането й като самостоятелно основание за неправилност на въззивното решение съгласно изменението на чл.218, ал.1, б.”в” ГПК / ДВ бр.105/ 2002 г./, дават се разяснения в какво се изразява този порок на решението и как следва да процедира касационния съд при констатирането му. Тези указания имат значение и при действието на новия ГПК доколкото се отнасят до същността на необосноваността като едно от основанията за неправилност на въззивното решение съгласно чл.281,ал.1, т.3 ГПК, но цитираната задължителна съдебна практика няма отношение към фазата, когато се прави преценка за допустимост на касационното обжалване, а не за правилността на обжалваното решение.
По тези съображения следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 20.02.2009 г. по гр.д. № 902/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ЧЛЕНОВЕ: