О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 65
гр. София, 05.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3098 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от Т. М. Ш. от гр. А., чрез пълномощника й адвокат Т. М. , касационна жалба против въззивното решение № 2* от 28.12.2007 год. по гр. д. № 910/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е ооставено в сила решението на първоинстанционния съд по гр. д. № 924/2006 год. С него е признато за установено по отношение на касаторката, че ищците К са собственици на самостоятелен обект в сграда 1 в поземлен имот 00702.511.82, представляваща втори жилищен етаж и е отменен нотариалния акт № 117/2006 год., с който касторката е призната за собственик на 1/3 ид. ч. от него.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в изпълнение на разпореждането на ВКС за отстраняване нередовностите в подадената касационна жалба, жалбоподателката счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа, че решаването на спора за принадлежността на правото на собственост върху втория етаж на жилищната сграда, представлява въпрос от значение за точното прилагане на закона, обуславящо допустимостта на касационното обжалавне на въззивното решение, тъй като съдът е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./ при преценка на събраните по делото доказателства.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК в представения писмен отговор ищците К са оспорили касационната жалба.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Съгласно основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който следва да се посочи от касатора в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В представеното изложение към жалбата касаторката не е посочила такъв, за да може в настоящето производство касационният съд да прецени приложното поле на исканото касационно обжалване, съгласно критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако се приеме, че същественият процесуалноправен въпрос е този за преценката на доказателствата по делото, както сочи жалбоподателката, то по този принципен въпрос е налице утвърдена съдебна практика, която е непротиворечива. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение не е достатъчно подаването на касационна жалба в срок, както и поддържане в нея на оплаквания, представляващи основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Необходимо е касаторът да обоснове наличието на основанията за допустимост, съгласно критериите на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, въз основа на които касационният съд да направи и преценката за решаването на въпроса от въззивния съд въз основа на същите. В случая жалбоподателката се позавава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което основание за допустимост на касационното обжалване не е налице, тъй като както се посочи по въпроса за преценката на доказателствата при решаване на даден спор съдебната практика е утвърдена и непротиворечива, т. е. не се налага преодоляване на неправилна практика, а няма и такива конкретни доводи в изложението. Разбирането на жалбоподателката за значението на въпроса за приложението на чл. 188 ГПК /отм./ за точното прилагане на закона не съответствува на вложеното от законодателя съдържание на това основание за допускане на касационно обжалване. Последното не е налице, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІV г. о. на ВКС счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гороното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2* от 28.12.2007 год. по гр. д. № 910/2007 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената от Т. М. Ш. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.